Прозях се широко. Искаше ми се да се върна в леглото си. Бях се прибрал в Бъкип предната вечер. Горещата баня и дългият доклад пред Сенч бяха отнели часове, които можех да прекарам в сън. Сенч взе свитъците и ръкописите, които донесох. Не бях особено ентусиазиран, но в тях едва ли имаше нещо, за което вече да не знае или да не се е сетил. След като стоплих костите си в банята, останах при Сенч до камината и разговаряхме дълго.
Едно младо кафяво порче вече се бе настанило в стаята. Казваше се Гили и беше обсебено от собствената си младост, собствената си територия и от слуховете за гризачи. Интересът му към мен се ограничи с това да подуши обстойно ботушите ми и да разузнае съдържанието на багажа ми. Бързо стрелкащият се ум на животинката беше приятен контрапункт на меланхолията на помещението. Мнението му за мен бе, че съм прекалено голямо за ядене същество, с което се налага да дели територията си.
Клюките на Сенч покриваха всичко: от това как херцогът на Тилт въоръжава и обучава на военни похвати избягали халкидски роби, до Кетрикен, която била призована да посредничи между лорд Песнопоен от Прашното езеро, който твърдял, че лорд Достоен от Тимбъри прелъстил и отвлякъл дъщеря му. Лорд Достоен възразил, че момичето отишло при него по своя воля и че тъй като двамата са вече женени, обвиненията в съблазняване вече нямат никакво значение. Сенч ми разказа и за новите докове, които искал да построи някакъв търговец от Бъкип. Двама други се оплакали, че доковете ще отрежат достъпа по вода до складовете им. Тривиалният спор, който би могъл да се реши от градския съвет, се превърнал във всеобщ дебат и се наложило да се обсъжда пред кралицата. Сенч разказа за още куп други досадни и уморителни теми и това ми напомни, че проблемите, с които се занимават ежедневно с Кетрикен, са едновременно широки и дълбоки.
Когато го отбелязах, той отговори:
— И именно затова сме щастливи, че се върна в Бъкип и принц Предан е единствената ти грижа. Кетрикен смята, че единственият по-добър начин би бил да можеш да го съпровождаш открито, но все още смятам, че способността ти да наблюдаваш двора, без да бъдеш твърде пряко свързан с принца, си има своите предимства.
Не беше установил ново раздвижване от страна на Петнистите. Нямаше нови разобличения на Осезаващи, нелегални позиви или заплахи към кралицата.
— А предупреждението на Лоръл за слуховете на Диъркин? — попитах.
За момент той се смути.
— Значи знаеш за това? Е, говорех само за преките действия на Петнистите срещу кралицата. Приехме сериозно информацията на Лоръл и направихме всичко възможно да я предпазим, възможно най-дискретно. Сега обучава нов ловец и помощник. Доста е мускулест и много вещ с меча, съпровожда я почти навсякъде. Имам голяма вяра в него. Освен това наредих на стражите при портите да са по-подозрителни към непознати, особено ако ги съпровождат животни. Знаем, че Петнистите и Старата кръв не се погаждат. Шпионите ми донесоха слухове за изклани в съня си семейства, след което къщите им били изгаряни, за да се заличат следите. Толкова по-добре, биха казали някои. Нека се ядат един друг и да ни оставят на мира. О, престани да ми се мръщиш. Казах — някои биха казали, а не че на мен ми се иска да се избият помежду си. Какво искаш да направя? Да пратя стражата ли? Никой не е дошъл да настоява за намесата на кралицата. Нима трябва да гоним сенки, които никой не е обвинил в престъпление? Нужно ми е нещо солидно, Фиц. Човек или хора, назовани по име и обвинени за извършването на убийствата. Докато някой от Старата кръв не дръзне да излезе и да говори, не мога да направя нищо. Ако от това ще се почувстваш по-добре, слуховете бяха достатъчни да вбесят кралицата.
След което насочи разговора в друга посока.
Любезен Бресинга бе все още в двора, все още се виждаше всеки ден с Предан и все още не показваше знаци да е бил предател или заговорник. Останах доволен, че по време на отсъствието ми Сенч е пуснал шпиони след момчето. Празникът на жътвата минал добре. Островитяните явно го харесали. Официалното ухажване между Предан и Елиания продължило под зорките очи на всички. Разхождали се заедно, яздели заедно, вечеряли заедно, танцували заедно. Менестрелите на Бъкип пеели песни за красотата и грацията на момичето. На повърхността всичко било като по ноти, но Сенч подозираше, че младите изобщо не изпитват любов един към друг. Надяваше се, че ще запазят любезното поведение, докато нарческата замине за родината си. Преговорите с търговците от делегацията й минали много добре. Двоумението на Беарния — нейните жители си я наричаха Беърнс — относно съюза донякъде намаляло, когато кралицата официално дала разрешение на Сийлбей изключителното право да е търговско пристанище за кожи и масло. Стоките от Вътрешните херцогства щели да се изнасят през Бъкип, предимно вина, бренди и зърно. Шоукс и Рипон поемали по-голямата част от търговията с вълна, памук, кожа и тъй нататък.