— Мислиш ли, че херцогствата ще уважават лицензите на останалите? — попитах разсеяно и разклатих брендито в чашата си.
— Разбира се, че не — изсумтя Сенч. — Контрабандата е стара и тачена професия във всеки пристанищен град, който съм посещавал. Но херцозите си получиха по кокал, над който да си ръмжат; и вече изчисляват какви печалби ще им донесе съюзът с Външните острови. А ние целим точно това. Да ги убедим, че всичките Шест херцогства ще се облагодетелстват. — Въздъхна и си потърка носа. След това възкликна: — Уф!
И извади от някаква гънка на робата си фигурката от брега. Люлееше се на верижката си, малка и съвършена. Лъскавата й черна коса бе увенчана със синя диадема.
— Намерих го в едни парцали в ъгъла. Твое ли е?
— Не. Но „купчината парцали“ сигурно са старите ми работни дрехи. Украшението е на принца.
Сенч ме погледна объркано и добавих:
— Разказах ти вече. За онзи странен бряг. Там го намери. Трябва да му го върна.
Сенч се намръщи.
— Когато ми разказа за приключенията си, не каза почти нищо за пътуването през стълбовете-Умение, нито за случилото се на брега. И определено не спомена за фигурката.
— Не е искал да те излъже. Дори за опитен Умел минаването през стълб-Умение е обезпокояващо. Преведох го до брега без предупреждение. Нямаше представа какво се е случило. А на връщане го прекарах през три стълба. Не съм изненадан, че спомените му са замъглени. Радвам се, че запази разсъдъка си. Повечето от младите Умели на Славен не се справиха така добре.
Той сбърчи чело.
— Така. Значи неопитен Умел не може да премине сам през стълб?
— Не зная. Първия път, когато преминах аз, стана съвсем случайно. Но бях прекарал целия ден в нещо като ступор, на пътя на Праотците… Сенч. Какво си мислиш?
Въпросителният му поглед бе твърде невинен.
— Сенч, стой далеч от тези стълбове. Опасни са. Може би още по-опасни за теб, отколкото за обикновените хора, защото може би имаш следи от Умението в кръвта си.
— Тогава от какво се боиш? — попита тихо той. — Че мога да открия, че притежавам дарба към Умението ли? Че може би бих могъл да го владея, ако са ме обучавали като малък?
— Вероятно би могъл. Но се боя, че ще прочетеш някой прашен стар свитък и ще рискуваш себе си в глупав експеримент точно когато Шестте херцогства най-много се нуждаят от теб.
Сенч изсумтя неодобрително, стана и постави фигурката на полицата над камината.
— А, има и още нещо. Кралицата ти праща това. — Взе от полицата малък свитък и ми го подаде. Разгърнах го и веднага познах ъгловатия почерк на Кетрикен. Така и не беше свикнала със заоблените ръкописни букви, които използвахме в Шестте херцогства. Имаше дванадесет грижливо изрисувани руни и под всяка бе изписана една-единствена дума. „Пристанище, бряг, ледник, пещера, планина, майчин дом, ловец, воин, рибар, всемайка, ковач, тъкач“.
— Това е от някаква игра, която е играла с Пиотре. Разбирам защо ти го праща. А ти?
Кимнах.
— Руните изглеждат подобни на руните по Стълбовете на Умението. Не са същите, но изглеждат така, сякаш са от една и съща писменост.
— Добре. Но най-малкото една от тях е почти идентична. Ето. Това са руните върху стълба, който сте използвали с принца. Онзи край старите могили.
Сенч взе от масата друг свитък. Личеше си, че е работа на истински писар. Виждаха се четири внимателно копирани символа с означения от коя страна на стълба се намират, както и бележки за големината и местоположението на оригиналите. Явно Сенч беше изпратил работните си пчелички да му съберат информация.
— Коя ви отведе до брега? — попита той.
— Тази. — Приличаше на руната за „бряг“ от свитъка на Кетрикен, като се изключат една-две заврънкулки.
— И същата ли ви върна?
Намръщих се.
— Нямах много време да я разгледам подробно. Явно не си стоял със скръстени ръце, докато ме е нямало.
Той кимна.
— В Шестте херцогства има и други каменни стълбове. През следващите няколко седмици ще събера информация и за тях. Явно са били използвани от Умели, но по един или друг начин с времето знанието за това как работят се е изгубило. А сега имаме възможност да си го възвърнем.
— На цената на огромна опасност. Сенч, мога ли да ти напомня, че при пътуването ни в крайна сметка двамата с Предан се оказахме под водата? А можеше да е и много по-лошо. Представи си, че някой от стълбовете е паднал на тази си страна. Или е разбит на парчета. Какво ще стане с онзи, който го използва?