— Мога да ти дам пари за нещата, които правиш за мен.
— Пари?
— Монети. — Имах няколко в кесията си. Вдигнах я и подрънках с нея.
— НЕ. Не монети. Не искам монети. Той удря Шишко, взема монети. Удря Шишко, взема монети. — Докато го повтаряше, имитира движението, като размахваше месестия си юмрук.
— Кой го прави това?
Той отново присви очи към мен, после тръсна упорито глава.
— Някой. Не знаеш. Не съм казвал на никого. Удря Шишко, взема монети. — Замахна отново, явно в плен на запомнения гняв. Задиша по-бързо.
Опитах да го прекъсна.
— Шишко. Кой те удря?
— Удря Шишко, взема монети. — Замахна отново, вече изплезил език още повече и с почти напълно затворени очи.
Пристъпих напред. Поставих ръце на раменете му с намерението да го успокоя, за да мога да поговоря с него. Той обаче изкрещя и отскочи. В същия момент в ума ми се разнесе НЕ МЕ ВИЖДАШ! НЕ МЕ БИЙ!
Трепнах от удара.
— Шишко. Не ме бий! — повторих и успях да си поема дъх. — Обаче не действа всеки път, нали? Някои хора не усещат как ги отблъскваш. Но има и други начини, по които аз мога да ги спра.
Така значи. Някои от другите слуги или бяха напълно недосегаеми за докосването на Умението, или го усещаха само колкото да се ядосат. Интересно. Със сила като неговата би трябвало да е в състояние да наложи волята си почти върху всеки. Трябваше да споделя това със Сенч. Оставих тази мисъл за по-нататък. Главоболието от удара му преди малко ме караше да изпитвам чувството, че очите ми кървят. С мъка изрекох думите през пронизителната червена болка в черепа ми.
— Мога да ги накарам да спрат, Шишко. Ще ги накарам да спрат.
— Какво? Какво да спреш? — подозрително попита той. — Да спреш Шишко?
— Не. Другите. Ще ги накарам да спрат да бият Шишко и да вземат монетите му.
— Ммм — изсумтя недоверчиво Шишко. — Той каза: „Вземи си бонбон“. А после взе монетите. Удря Шишко, взема монети.
— Шишко. — Трудно ми бе да стигна до ума му. — Чуй ме. Ако ги накарам да спрат да те удрят, ако ги накарам да не ти взимат бонбоните, ще спреш ли да ме мразиш?
Стоеше, без да казва нищо, но продължи да се мръщи. Реших, че двете идеи не се връзват в ума му. Опитах по-просто.
— Шишко. Мога да ги накарам да престанат да те тормозят.
Той отново изсумтя.
— Ти не знаеш. Не съм ти казвал.
Прехвърли останалите дърва от кофата в сандъка и се затътри навън. Щом останах сам, се отпуснах за малко в стола и стиснах главата си с ръце. Едва успях да събера сили да стана и да оставя свитъците на нощната масичка. Седнах на ръба на леглото, полегнах само за момент… Главата ми потъна в прохладната възглавница. Заспах.
(обратно)Глава 8 Амбиции
Така всяка магия има своето място в магическия спектър и заедно те образуват великия кръг на силата. Цялото магическо знание се обхваща от този кръг, от уменията на скромния странстващ магьосник с неговите амулети и гадателя с неговата купа или кристал до зверската магия на Осезанието, небесната магия на Умението и простите магии на огнището и сърцето. Всички могат да бъдат поставени, както ги показах, в един широк спектър и на всеки трябва да е ясно, че всички те са свързани с обща нишка.
Но това не означава, че човек може или трябва да овладява целия кръг от магии. Такъв широк обхват в изкуството не е даден на никой смъртен, и с основание. Никой не бива да е майстор на всички сили. Използващият Умението може да разшири знанията си в гадателството и има легенди за Осезаващи, овладели донякъде огнената магия и уменията да се намира вода на странстващите магьосници. Както е показано в графиката, всяка от тези по-нисши области на магията е свързана с по-висшите и така магьосникът може да разшири своите сили, като включи към тях и тези по-маловажни умения. Но да се хранят по-големи амбиции от тези е огромна грешка. Онзи, що гадае през кристал, не бива да се мъчи да призовава огъня. Тези магии не са сродни и напрежението от поддържането на техните различия може да разстрои ума му. Унизяването на Умел със зверската магия на Осезанието означава да се стигне до развала и упадък на по-висшата му магия. Такива долни амбиции следва да се заклеймяват.
„Кръгът на магията“, Майстор Оклеф (превод на Трийний)Всъщност мисля, че в първия урок по Умението на Предан научих повече от него. Научих се на страх и уважение. Бях дръзнал да се поставя в ролята на учител по нещо, от което аз самият едва имах представа. И така дните и нощите ми станаха по-заети, отколкото очаквах, защото трябваше да съм едновременно ученик и наставник, а в същото време не можех да се откажа от другите си роли — на слуга на лорд Златен, баща на Хеп и шпионин на Пророците.