— Просто се опитваш да ме изкараш виновен. — Помъчих се да го кажа шеговито, сякаш тонът ми можеше да прогони внезапно обхваналия ме ужас. Въздъхнах и неохотно придърпах превода към себе си. Ако исках да имам някаква надежда да продължа като учител на Предан, трябваше самият аз да науча повече за Умението. В този свитък се предлагаше серия упражнения, които да помогнат на ученика да подобри съсредоточаването си. Надявах се да ми е полезен.
Сенч надникна над рамото ми.
— Хм. А какво мислиш за другия свитък? Онзи за болката и Умението?
Погледнах го объркано.
— Кой свитък?
— Знаеш кой — малко раздразнено отвърна той. — Оставих ти го.
Погледнах многозначително претрупаната маса. Върху нея бяха скупчени поне десетина свитъка и десетки листове.
— Кой по-точно?
— Тук някъде е. Показах ти го, момче. Сигурен съм.
Аз бях също толкова сигурен, че не е, но си премълчах. Паметта на Сенч му изневеряваше. Знаех го. Той също, макар че никога не би го признал. Бях открил също, че дори споменаването на тази възможност е в състояние да го вбеси, което за мен бе по-обезпокоително от факта, че умът на стария ми наставник вече не е остър както някога. Затова мълчаливо го гледах как рови сред бъркотията писания, докато не измъкна свитък с декоративен син ръб.
— Видя ли? Ето го, точно където ти го оставих. Изобщо не си го погледнал.
— Прав си, не съм — признах с готовност и с надежда да избегнем въпроса дали ми го е показвал. — Какво пише в него?
Той ми хвърли изпълнен с възмущение поглед.
— За свързаната с Умението болка. Като главоболията ти. Предлагат се някои лекарства, упражнения и билки, но също така се казва, че след време главоболията просто престават. Най-много обаче ме заинтригува бележката накрая.
Трийний твърди, че някои майстори използвали болезнена преграда, за да попречат на учениците си да експериментират на своя глава. Не казва, че може да бъде направена толкова силна, че напълно да попречи на човек да използва Умението. Заинтересувах се поради две причини. Първо се запитах дали Гален не ти е наложил такава преграда. А също и дали не може да се използва за контролиране на Шишко.
Не спомена, че подобни предпазни мерки могат да се приложат и върху принца.
Значи отново се започваше с Шишко. Какво пък, старецът бе прав. Рано или късно щеше да се наложи да се заемем с него. И все пак…
— Не бих искал да използвам болката като юзда за никого. Шишко излъчва музика почти непрекъснато. Да бъде лишен от нея, да изпитва болка, че го прави… Не знам как би му се отразило.
Сенч изсумтя пренебрежително. Още преди да ме попита, знаеше, че няма да го направя. Аз обаче знаех, че Гален не би имал особени скрупули да ме спъне по подобен начин. Зачудих се. Сенч разгъна свитъка пред мен и изкривените му пръсти посочиха въпросния откъс. Прочетох го, но в него не се казваше почти нищо повече от онова, което вече бях чул. Облегнах се назад.
— Опитвам се да си спомня кога започнах да изпитвам болка при използване на Умението. Винаги след това съм се чувствал изтощен. Когато Искрен за пръв път взе сила от мен, направо припаднах. Всяко истинско усилие направо ме изсмукваше. Но не си спомням използването на Умението да има болезнени последици до… — Замислих се, после поклатих глава. — Не мога да определя. Първия път скитах чрез Умението, съвсем случайно. Събудих се треперещ от слабост. Използвах елфова кора, самодивско биле, и продължих така. И след време към слабостта започна да се прибавя и болка. — Въздъхнах. — Не. Не мисля, че болката е преграда, наложена ми от някого.
Сенч отново беше отишъл при лавиците си. Върна се с две запушени бутилки.
— А възможно ли е да се дължи на Осезанието? В свитъците се говори много за опасностите при използването на двете магии.
Нима старецът се опитваше да ми напомни за всички неща, които не знаех? Мразех въпросите му. Бяха резки предупреждения, че водя принца през непозната територия. Поклатих уморено глава.
— И това не знам, Сенч. Ако принцът започне да изпитва болка след използването на Умението, може и да приемем нещо такова.
— Мислех си, че ще отделиш неговото Осезание от Умението му.
— Бих го направил, ако знаех как. Единственото, което мога да направя, е да го накарам да използва Умението по начини, които го принуждават да го прави, независимо от Осезанието. Не знам как да го накарам да раздели двете магии, както и нямам представа как да премахна командата, която му наложих на брега.
Той вдигна бяла вежда, докато отмерваше билките.
— Командата да не се опълчва срещу теб ли?
Кимнах.
— Е, това не ми се вижда толкова сложно. Просто я обърни.