Виждах и Джина, но какъвто си бях страхливец, се осмелявах да посещавам дома й само когато присъствието на понито и каруцата показваше, че най-вероятно и племенницата й е там. Исках да забавя безразсъдната ни страст, макар че топлината на леглото й бе примамка, на която не можех да устоя. Опитах се. Всеки път, когато й се обаждах, посещенията ми бяха кратки и се извинявах, че господарят ми ме е натоварил с неотложни задачи. Първия път Джина като че ли прие обяснението. Втория път се поинтересува кога бих могъл да очаквам свободен следобед. Макар питането й да бе отправено в присъствието на племенницата й, в очите й се четеше друг въпрос. Измъкнах се, като казах, че господарят ми е доста своенравен и не би ми позволил сам да определям свободното си време. Изкарах го като оплакване и тя кимна съчувствено.
При третото ми посещение племенницата я нямаше. Беше отишла да помогне на приятелка в града, която карала тежко раждане. Джина ми го съобщи, след като ме посрещна с топла прегръдка и продължителна целувка. Пред страстта й моята решимост за въздържане се разтопи като сол под дъжд. Без много прелюдии тя залости вратата, хвана ме за ръка и ме помъкна към спалнята.
— Момент — предупреди ме и се заковах на прага. — Вече можеш да влезеш.
Видях, че е наметнала тежък шал върху муската. Пое дълбоко дъх като гладник, предвкусващ вкусна гозба, и изведнъж не можех да мисля за нищо друго, освен за напиращите под дрехата й гърди. Казах си, че е глупава грешка, но въпреки това я направих. Няколко пъти. А когато и двамата останахме без сили и тя дремеше на рамото ми, направих още по-глупава грешка.
— Джина — попитах я тихо, — мислиш ли, че е разумно да го правим?
— Глупаво, разумно — сънено отвърна тя. — Какво значение има? На никого не вреди.
Въпросът й бе зададен ей така, но отговорих сериозно.
— Да. Мисля, че има. Значение, искам да кажа. И че може би вреди.
Тя въздъхна тежко, седна и отметна къдриците от лицето си. Вгледа се в мен с късогледите си очи.
— Том. Защо винаги се мъчиш да го направиш сложен въпрос? И двамата сме големи хора, не сме се вричали един на друг и ти обещах, че не можеш да ми направиш дете. Защо просто да не се отдадем на простото и искрено удоволствие, докато можем?
— Може би защото не ми се струва нито просто, нито искрено. — Мъчех се доводите ми да прозвучат разумно. — Правя онова, което си мисля, че не е хубаво да прави Хеп — да бъда с жена, на която не съм дал думата си. Ако ми беше казал, че правят със Сваня същото, което направихме току-що ние с теб, щях да го смъмря жестоко, да му кажа, че няма право да…
— Том — прекъсна ме тя. — Създаваме правила за децата си, за да ги защитим. Когато пораснем, ние знаем опасностите и избираме какви рискове поемаме. Нито ти, нито аз сме деца. Никой не заблуждава другия какво му предлага. От каква опасност се боиш, Том?
— Аз… ами ужас ме хваща какво може да си помисли Хеп за мен, ако разбере. А и не ми харесва да го лъжа, като правя онова, което съм забранил на него. — Извърнах поглед и добавих: — И би ми се искало в това да имаше нещо повече от просто… удоволствие за възрастни.
— Разбирам. Е, може би след време ще има — рече тя, но си пролича, че е наранена. И разбрах, че може би тя наистина се заблуждава относно онова, което споделяме.
Какво можех да отговоря? Не знам. Влязох в ролята на страхливеца.
— Може би след време ще има — повторих, но не повярвах на собствените си думи. Полежахме още известно време, след което станахме да изпием по чаша чай до камината. Когато накрая казах, че трябва да тръгвам, и тромаво обясних, че не мога да й кажа кога точно ще намина отново, тя извърна поглед и каза тихо:
— Е, тогава ела, когато решиш, Том Беджърлок.
И ме целуна за довиждане. Излязох, погледнах ярките звезди на зимната нощ и въздъхнах. Докато вървях към замъка, се чувствах виновен. Лъжех Джина за нещо — не като й отказвах фалшиво обяснение в любов, а като способствах за привличането помежду ни. Съмнявах се, че ще изпитвам към нея повече чувства, отколкото изпитвах в момента. Най-лошото бе, че не можех да обещая на себе си, че ще престана да я виждам, макар че единственото, което бих могъл да й предложа, бе едно похотливо приятелство. Не гледах добре на себе си и се почувствах още по-зле, когато се принудих да приема, че Хеп сигурно се е сетил, че от време на време споделям леглото на Джина. Това бе лош пример за момчето ми и тази нощ пътят до замъка Бъкип изглеждаше много студен и черен.
(обратно)Глава 9 Залог на камъни