Нямахме никаква пряка връзка с никакъв Осезаващ, бил той от Старата кръв или от Петнистите. Мълчанието им бе необичайно.
— Спазихме своята част от уговорката — навъсено отбеляза веднъж Сенч. — Откакто принцът се върна при нас, в Бък не е екзекутиран нито един Осезаващ. Може би са искали единствено това. Колкото до онова, което могат да сторят Петнистите с тях… какво пък, не можем да ги защитим от собствените им хора, освен ако не ни се оплачат. Всичко сякаш замира, но в сърцето си се опасявам, че това е само затишие пред буря. Внимавай, момче. Внимавай.
Сенч беше прав за публичните екзекуции. Кралица Кетрикен бе издала простото и хитро постановление, че нито един човек в Бък не може да бъде екзекутиран за каквото и да било престъпление, освен след кралски декрет, и че подобни присъди ще се извършват единствено в Бъкип. Засега нито един град не бе подал искане за екзекутиране. Бумащината обезсърчава дори и най-разпалената жажда за мъст. Времето минаваше, за Петнистите не се чуваше нищо, но не изпитвах облекчение. Дори Петнистите да престанеха да ни безпокоят, не можех да забравя, че много от Старата кръв вече знаеха, че принцът е Осезаващ. А това бе лост, който можеха да използват срещу нас по всяко време. Отнасях се подозрително към по-странните животни и се радвах, че малкият Гили патрулира зад стените на Бъкип.
А после дойде вечерта, която отново ме накара да застана нащрек. Бях слязъл до града. Когато почуках на вратата на Джина, племенницата й ми каза, че леля й отишла да занесе няколко амулета на семейство, чиито кози станали крастави. Съмнявах се, че амулетите ще имат някакво действие срещу подобно нещо, но й спестих колебанията си и я помолих да предаде на Джина, че съм минавал. Когато попитах за Хеп, тя направи кисела физиономия и каза, че сигурно ще го намеря в „Набученото прасе“ с „онова момиче на Хартсхорн“1. Лошото й мнение за приятелката на сина ми ме жегна. Тръгнах към кръчмата в ясната зимна нощ, като обмислях какви стъпки да предприема. Страстното ухажване на Хеп не бе нито умерено, нито приемливо. Съмнявах се, че ще изслуша съветите ми да се поукроти.
Влязох в неугледното общо помещение на кръчмата. От Хеп и Сваня нямаше и следа. Зачудих се къде ли са, но веднага забравих за това, защото видях Лоръл да седи на една от мръсните маси. Ловкинята на кралицата пиеше сама. Намръщих се — много добре помнех, че Сенч й бе назначил телохранител. Докато я гледах, момчето от кръчмата дойде да напълни отново халбата й. Начинът, по който я надигна, ми подсказа, че чашата й е била пълнена няколко пъти тази вечер.
Взех си бира и огледах присъстващите. Двама мъже и една жена в ъгъла сякаш се бяха настанили така, че да я държат под око. Но докато се питах дали нямат някакви лоши намерения, единият мъж и жената станаха, сбогуваха се с третия и излязоха, без да погледнат назад. Той махна на сервитьорката. Доколкото можех да преценя, явно се опитваше да си поръча нещо по-сгряващо от бира. Грубото му държане успокои опасенията ми.
Пресякох претъпканото помещение. Лоръл се сепна, когато оставих халбата си, и извърна поглед, когато се настаних на пейката до нея.
— Не очаквах да видя кралската Ловкиня да пие на подобно място — казах тихо и огледах многозначително долнопробната кръчма. — И къде се е дянал ученикът ти?
Бях успял да зърна един-два пъти човека на Сенч. Мускулите му биха накарали всеки да се замисли, преди да предприеме някоя грубост. Нямах толкова високо мнение за интелекта му, особено в този момент.
— Не ти ли се струва малко неразумно да посещаваш града без него?
— Неразумно? Тогава къде е твоят пазител? Опасността е по-голяма за теб, отколкото за мен — укори ме горчиво тя. Очите й бяха зачервени, но не можех да определя дали от сълзи, или от пиенето.
— Може би съм свикнал с подобен род опасности — отвърнах все така тихо.
— Е, може и така да е. Не те познавам достатъчно. Колкото до мен, нямам намерение да свиквам. Нито пък да ограничавам изборите в живота си, като непрекъснато ходя и се озъртам.
Изглеждаше уморена и в ъгълчетата на устните и покрай очите й имаше бръчки, които не бях виждал. Вървеше в непрекъснат страх, въпреки че го отрече така храбро.