— Като целувка — предположих аз със свито сърце. — Или нещо подобно.
— Знаеш, че не бих стигнал толкова далеч!
— И докъде стигна? — Сенч знаеше ли за това? Или кралица Кетрикен? По кое време на нощта се бе случило? И колко е било изпитото вино?
— Казах, че ако изгуби, ще трябва лично да сервира закуска на Любезен и мен в Огледалната зала и да си признае, че казаното от мен е истина, тоест, че камъните не са игра за момиче.
— Какво? Предан, на тази игра ме научи жена!
— Ами… — Прояви достатъчно благоприличие да се направи на смутен. — Не знаех. Нали ми каза, че е част от обучението ти в Умението. Помислих си, че баща ми те е научил. Та… момент. Значи в обучението ти е участвала жена? Мислех си, че си се учил само от баща ми.
Наругах непредпазливостта си.
— Остави това — наредих му сърдито. — Довърши си разказа.
Той изсумтя и ме изгледа, сякаш ми обещаваше, че по-късно ще се върне отново на този въпрос.
— Добре. И между другото, не аз го казах на Елиания, а Любезен. И…
— Какво е казал на Елиания? — Обхвана ме ужас.
— Че играта не е за момичешки ум. Любезен й го каза. Двамата играехме, а тя дойде и каза, че иска да се научи. Но… ами, Любезен не харесва особено Елиания. Казва, че била същата като Сидел, момичето, което го оскърбило и се подиграло с чувствата му, че се интересува единствено от това да се омъжи по сметка. Така. Не обича да стои край нас, докато разговаряме или играем хазартни игри. — Трепна под намръщения ми поглед и добави кисело: — Е, тя не е като лейди Преди. Елиания винаги си е момиче, винаги много добре си дава сметка как трябва да се държи и какви любезности да говори. Толкова е правилна, че винаги греши. Разбираш ли какво искам да кажа?
— Че е чужденка в двора и се опитва да се съобразява с обичаите ни. Продължавай нататък.
— Да. Любезен знае това й качество. Знае, че тя винаги се стреми да е абсолютно безупречна в маниерите си. И затова знаеше, че най-бързият начин да се отърве от нея е да й каже, че в Шестте херцогства играта на камъни се смята за мъжка работа. Обясни й го по начин, който уж бе любезен, но в същото време и ужасно забавен и посвоему жесток, защото тя не говори достатъчно добре езика и не познава дотолкова обичаите ни, за да осъзнае колко нелепо е извинението му… Не ме гледай така, Том. Не аз го направих. А след като вече беше започнал, нямаше начин да го спра, без да влоша нещата още повече. Така. Както и да е. Каза й, че тази игра не е за момичета, и Елиания ни остави и отиде при вуйчо си. Той играеше на хвърли-кост с баща й на една маса в другия край на залата. Така. Не беше наблизо, когато лейди Преди седна срещу мен. Подредих фигурите и започнахме да играем. Първите две игри минаха точно както предполагах. На третата допуснах глупава грешка и тя победи. Четвъртата спечелих аз. И после — мисля, че заслужавам признание за това — насред петата игра осъзнах колко непристойно би било, ако изгуби и наистина й се наложи да ни сервира закуска. Искам да кажа, дори херцог Шемши би могъл да приеме като обида, че хубавата му племенница е в ролята на прислужница, дори и да не направи впечатление на Елиания или на майка ми. Така. Реших, че ще е по-добре да я оставя да победи. Ще се наложи да яздя с нея, но ще се погрижа с нас да има и други, може би дори и Елиания.
— Значи си я оставил да победи — изрекох тежко.
— Да. Оставих я. И тъй като беше много развълнувана, че е спечелила третата игра, тя се смееше и викаше, така че накрая около нас се бяха насъбрали доста хора. И след като спечели последната игра и ликуваше, една от приятелките й ми каза: „Е, милорд, май сериозно сгрешихте, когато казахте, че тази игра не е за момичета“. А аз казах… само исках да се покажа остроумен, Том, кълна се, не за да обидя някого. Казах…
— Какво каза? — грубо го подтикнах.
— Че може и да не е за момиче, но че явно това не се отнася за една прекрасна жена. Всички се разсмяха и вдигнаха чаши да пием за това. Пихме, свалихме чашите. И едва тогава видях, че и Елиания е дошла. Не пи с нас, не каза нито дума. Просто ме гледаше, с абсолютно неподвижно лице. После се обърна и се отдалечи. Не зная какво е казала на вуйчо си, но той незабавно стана и сложи край на играта, макар да имаше натрупан доста голям куп монети. И двамата излязоха от залата и отидоха право в покоите си.