Хвърлих поглед към Сенч. Той внимателно следеше разговора ни. Очите му не се откъснаха от мен, докато питаше Шишко:
— А как е Копривка днес?
Запазих безизразна физиономия. Опитвах се да дишам нормално, но изведнъж открих, че не си спомням как става.
— Копривка е разтревожена. Мъжът от съня не й говори вече, а баща й и брат й се карат. Да, да, да, да, главата я боли от това и песента й е тъжна. На-на-на-на, на-на-на-на. — Тъгата на Копривка бе в друга мелодия, изпълнена с напрежение и безпокойство. Внезапно Шишко млъкна насред изпълнението си. Погледна ме и се ухили тържествуващо. — Кучешка воня не харесва това.
— Да. Не харесва — съгласих се хладно.
Скръстих ръце на гърдите си и преместих поглед от Шишко към Сенч.
— Не е честно — казах. И веднага затворих уста, понеже си дадох сметка колко детински са думите ми.
— Наистина не е — невъзмутимо се съгласи Сенч. — Шишко, можеш да вървиш, ако желаеш. Мисля, че приключи със задачите си тук.
Шишко сви замислено устни.
— Донесе дърва. Донесе вода. Отнесе чинии. Донесе храна. Смени свещи. — Вдигна нос. — Да. Задачи изпълнени. — И понечи да си върви.
— Шишко — обадих се и той спря намусено. — Другите слуги още ли удрят Шишко и му вземат монетите? Или вече е по-добре?
Той се намръщи и сбърчи чело.
— Другите слуги? — Изглеждаше смътно разтревожен.
— Другите слуги. Преди те „удрят Шишко, вземат монети“, помниш ли?
Опитах да имитирам тона и жеста му. Но вместо да събудя спомена му, движенията ми го накараха да отскочи уплашено.
— Спокойно, спокойно — побързах да кажа. Опитът ми да му напомня, че може би ми е задължен, само влоши мнението му за мен и той издаде долната си устна и се дръпна.
— Шишко. Не забравяй подноса — меко го подсети Сенч.
Прислужникът се намръщи, но се върна за съдовете с остатъците от закуската на Сенч. Взе подноса и побърза да се омете, сякаш щях да го нападна.
Когато винената полица се прибра на мястото си, седнах на стола и попитах:
— Е?
— Е? — отвърна Сенч. — Щеше ли изобщо да ми кажеш?
— Не. — Облегнах се назад и реших, че няма какво повече да добавя. Реших да сменя темата. — Споменах, че Предан иска да говори спешно с теб. Трябва да си налице.
— За какво става въпрос?
Изгледах го.
— Мисля, че ще е най-добре да го научиш от самия него. — Задържах езика си, преди да добавя: „Разбира се, би могъл да попиташ и Шишко“.
— Значи трябва да се върна в покоите си. И то възможно най-бързо. Фиц. Копривка в опасност ли е?
— Определено не знам.
Забелязах как се помъчи да се овладее.
— Знаеш какво имам предвид. Използва Умението, нали? Без никакъв наставник. Но въпреки това явно те е намерила. Или ти си започнал контакта?
Бях ли го направил? Не знаех. Бях ли се намесил в сънищата й, когато беше малка, както бях направил с Предан? Дали неволно не бях положил основите на връзка на Умението, която тя сега се опитваше да изгради? Замислих се, но Сенч взе мълчанието ми за инат.
— Фиц, как може да си толкова късоглед? Опитваш се да я защитиш, а я излагаш на опасност. Копривка би трябвало да е тук, в Бъкип, за да получи подходящо обучение и да овладее дарбата си.
— За да бъде поставена в служба на трона на Пророците.
Той ме изгледа студено.
— Разбира се. Щом магията е дар на кръвната й линия, значи службата е неин дълг. Двете вървят ръка за ръка. Или би й го отказал, защото и тя е копеле?
Задуших внезапно надигналия се в мен гняв. Когато си възвърнах дар слово, казах тихо:
— Не го виждам по този начин. Като отказване на нещо. Опитвам се да я защитя.
— Виждаш го по друг начин единствено заради упоритото ти решение на всяка цена да я държиш по-далеч от Бъкип. Каква е огромната заплаха за нея, ако дойде тук? Че ще познае в живота си музиката и поезията, танците и красотата ли? Че може да срещне някой младеж с благородническа кръв, да се омъжи подобаващо и да живее добре? Че внуците ти ще растат на място, където ще можеш да ги виждаш?
Изрече всичко това така, че да изглежда много разумно от негова страна и много егоистично от моя. Поех дъх.
— Сенч. Бърич вече каза не на предложението дъщеря му да дойде в Бъкип. Ако го притиснеш, или по-лошо — ако го принудиш, ще заподозре, че за това има някаква причина. И как ще разкриеш на Копривка, че е Умела, без да я накараш да попита — а откъде е дошла тази магия? Тя знае, че Моли е нейна майка. А това означава, че остава единствено да е по бащина линия…
— Понякога се откриват деца с Умението, без да имат ясна връзка с рода на Пророците. Би могла да го е получила от Моли или Бърич.