— Но пък никой от братята й не го притежава — посочих аз.
Сенч тупна по масата.
— Казах ти го и преди. Твърде си предпазлив, Фиц. „Ами ако това, ами ако онова?“ Криеш се от беда, която може никога да не почука на вратата ни. Ами ако Копривка е открила, че някой от Пророците е истинският й баща? Толкова ужасно ли е това?
— Ако дойде в двора и открие, че е не само копеле, но и копеле на Осезаващ Пророк ли? Да. Какво ще стане тогава с добрия съпруг и чудесното бъдеще? Как ще се отрази това на братята й, на Моли и Бърич, ако им се наложи да се сблъскат с това минало? Не можеш да вземеш Копривка тук, без да позволиш на Бърич да идва да я вижда, да е сигурен, че е добре. Знам, че съм се променил, но белезите ми не могат да заблудят Бърич, нито годините ми. Види ли ме, ще ме познае и това ще го унищожи. Или ще се опиташ да пазиш тайни от него, да кажеш на Копривка, че никога не бива да казва на майка си и баща си, че се учи на Умението, а още по-малко, че наставник й е някакъв мъж със счупен нос и белег на лицето? Не, Сенч. По-добре да си остане там, където е, да се омъжи по любов за някой млад селянин и да живее нормално.
— Много пасторално звучи — мрачно отбеляза Сенч. — Сигурен съм, че всяка твоя дъщеря би се радвала на подобен спокоен и нормален живот. — Сарказмът направо струеше от думите му. — А какво става с дълга й към принца? Какво става с котерията, от която се нуждае Предан?
— Ще ти намеря някой друг — обещах безразсъдно. — Някой силен като нея, но без да е свързан с мен. Нито опетнен по някакъв друг начин.
— Някак ме съмнява, че лесно ще се намерят подобни кандидати. — Внезапно той се намръщи. — Или си срещнал такива, но не си сметнал за нужно да ми го кажеш?
Забелязах, че не предложи себе си.
— Сенч, кълна се, не съм срещал нито един кандидат за Умението. Освен Шишко.
— А. Значи него ще го обучаваш?
Въпросът му беше насмешлив, опит да ме накара да призная, че няма други реални кандидати. Знаех, че очаква категорично да откажа. Шишко ме мразеше и се боеше от мен, при това беше и слабоумен. Едва ли бих могъл да си представя по-нежелан ученик. С изключение на Копривка. И може би още някой. Отчаянието измъкна следващите думи от устата ми.
— Може да има и още един.
— И не си ми казал? — Гласът му трепереше на ръба на яростта.
— Не бях сигурен. Още не съм сигурен. Аз самият едва напоследък започнах да се питам дали е така. Срещнах го преди години. И може да е не по-малко опасен за обучение от Шишко, а може би дори повече. Защото не само има голямо самомнение, но и е Осезаващ.
— Името му! — Беше заповед, не въпрос.
Поех дъх и прекрачих ръба на бездната.
— Черния Ролф.
Сенч се намръщи. После примижа и се разрови из прашните тавани на ума си.
— Мъжът, който ти предложи да те научи на Осезанието? Когото си срещнал по пътя към Планините?
— Да. Използваше Осезанието по начини, които не бях виждал никога. Само той като че ли разбираше какво си казвам насаме с Нощни очи. Никой друг Осезаващ не е показвал подобна способност пред мен. Някои биха могли да познаят дали използваме Осезанието, ако не сме много внимателни, но не и да разберат какво си казваме. А Ролф го можеше. Дори когато се опитвахме да го пазим в тайна от него, винаги подозирах, че знае повече, отколкото показва. Нищо чудно да е използвал Осезанието, за да ни намери, и Умението, за да подслушва мислите ми.
— Не би ли трябвало да го усетиш?
Свих рамене.
— Не го усетих. Така че може и да греша. А и не изгарям от желание да го намеря и да разбера истината.
— Така или иначе, не би могъл. Със съжаление трябва да ти съобщя, че умря преди три години. Разболя се от треска и краят не закъсня.
Замръзнах зашеметен както от новината, така и от факта, че Сенч знае за това. Успях да отида до стола си и да седна. Сенч мълчеше.
Отношенията ми с Черния Ролф винаги бяха някак обтегнати. Но сега чувствах съжаление. Нямаше го. Запитах се как ли се оправя Холи без него и как ли е понесла смъртта му мечката му Хилда. Известно време се взирах в стената, сякаш виждах малката къщичка далеч оттук.
— Откъде научи? — успях да попитам накрая.
— Стига, Фиц. Нали разказа за него на кралицата. Освен това съм чувал от теб името му и преди, когато беше в треска и бълнуваше. Разбрах, че е важен. А аз държа под око важните хора.
Беше съвсем като играта на камъни. Току-що бе преместил по дъската поредната пионка, която разкриваше старата му стратегия. Допълних всичко онова, което бе спестил.
— Значи знаеш, че съм се връщал там. И че известно време съм се учил от него.
Той кимна.
— Не бях сигурен. Но подозирах, че си ти. Приех новината с радост. Преди това последните вести за теб бяха от Славея и Кетрикен, когато са те оставили в кариерата. Да чуя, че си жив и добре… Месеци наред почти очаквах да се появиш на прага ми. Страшно ми се искаше да чуя от твоите уста какво се е случило, след като Искрен Дракона е оставил кариерата. Толкова много неща не знаехме! Стотици пъти си представях срещата ни. Естествено, знаеш, че чаках напразно. И накрая разбрах, че никога няма да се върнеш при нас по собствено желание. — Въздъхна, спомнил си старата болка и разочарование. И добави тихо: — Все пак се радвах, че си жив.