Думите му не бяха упрек. А само признание за болката му. Изборът ми го бе наранил, но той бе уважил правото ми на него. След пребиваването ми при Ролф бе пратил шпиони да ме следят. Не бяха знаели, че търсят Фицрицарин, но несъмнено ме бяха намерили. Как иначе Славея бе открила пътя до вратата ми преди толкова много години?
— Винаги си ме държал под око, нали?
Той заби поглед в масата и отвърна упорито:
— Друг би го приел като ръка на закрилник. Както вече ти казах, Фиц, винаги държа под око важните хора. — След това заговори, сякаш беше прочел мислите ми. — Опитах се да те оставя на мира, Фиц. Да намериш своя покой, дори това да ме изключваше от живота ти.
Преди десет години не бих могъл да разбера болката в гласа му. Щях да видя в него единствено един пресметлив и намесващ се в живота ми старец. Едва сега, когато имах син, решил да пренебрегва всичките ми съвети, можех да разбера какво му е струвало да ме пусне да вървя сам и да вземам свои собствени решения. Сигурно бе изпитвал същото, което и аз по отношение на Хеп — че очевидно поема по лош път. Но ме бе оставил да се оправям сам.
В този момент взех решението си. И то изкара стареца от равновесие.
— Сенч. Ако искаш, бих могъл да… искаш ли да опитам да те уча на Умението?
Погледът му изведнъж стана непроницаем.
— А. Значи сега ми предлагаш, така ли? Интересно. Но мисля, че и сам се справям достатъчно добре с проучванията си. Не, Фиц. Не искам да ме учиш.
Сведох глава. Може би заслужавах презрението му. Поех дъх.
— Тогава този път ще направя, както искаш. Ще уча Шишко. Ще намеря някакъв начин да го убедя да ми позволи. Колкото е силен, може би ще успее да замести цяла котерия за Предан.
Той се усмихна кисело.
— Съмнявам се, Фиц. А ти дори не се съмняваш. Изобщо не вярваш. Въпреки това засега ще оставим нещата така. Ще започнеш да обучаваш Шишко. В замяна на това ще оставя Копривка, където е. Имаш моята благодарност. А сега трябва да видя в каква каша се е забъркал Предан.
Стана, сякаш гърбът и коленете го боляха. Гледах го, без да кажа нищо повече.
(обратно)Глава 10 Твърди решения
Според всички сведения Кебал Тестото и Бледата жена загинали през последния месец. Отплавали за Хьоликей с последния Бял кораб и екипаж от най-заклетите си последователи. Повече не ги видели, нито пък намерили следи от корабокрушение. Приема се, че драконите им налетели, както станало с много други кораби от Външните острови, хвърлили екипажа в празноок ступор и унищожили съда със силния вятър и вълни, създадени от крилете им. Тъй като бил тежко натоварен с „драконов камък“, както може да се преведе от езика на Островите, корабът най-вероятно потънал бързо.
Доклад до Сенч Пророка, написан в края на Войната на Алените корабиБавно слизах към покоите на лорд Златен. Опитах се да се съсредоточа върху трудностите на принца, но безуспешно; през цялото време се питах какъв ли по-сериозен проблем съм създал за самия себе си. Едва успявах да обучавам принца, а той бе схватлив и ревностен ученик. Щях да изкарам късмет, ако Шишко не ме убие, когато се опитам да го уча. Но към това имаше и една по-черна сянка.
Сенч бе успял да ме изкуси. Копривка в Бъкип, където да мога да я виждам всеки ден, да гледам как разцъфтява в жена и може би да й очертая един по-лесен живот, отколкото биха могли да й дадат Бърич и Моли. Опитах се да изтръгна тази идея от ума си като себичен копнеж.
По пътя си по тайните коридори направих кратко отклонение до едно от местата за шпиониране. Стоях известно време колебливо до него. Щеше да е първият път, когато нарочно съм дошъл тук да гледам и слушам. Накрая седнах тихомълком на прашната пейка и надникнах в покоите на нарческата.
Късметът ми се усмихна. Закуската бе все още подредена на масата между Пиотре и момичето, макар да не изглеждаше, че са яли много. Вуйчо й вече бе облякъл дрехите си за езда. Елиания носеше хубава рокличка в синьо и бяло, с много дантели на маншетите и гърдите. Пиотре тъкмо клатеше тежката си глава.
— Не, мъничката ми. То е като при риболова — първо трябва да подготвиш стръвта. Покажи му недоволството си сега и той ще избяга от горчивия му вкус, за да тръгне след ярките пера и сладките червейчета на нечия друга примамка. Не можеш да му покажеш какво чувстваш, Ели. Остави засега обидата. Дръж се, сякаш не си я забелязала.