Озъбих му се и в отговор той ми се ухили.
Дрехите бяха в синия цвят на слугите и с отлично качество. Разпознах стила на Скрандън. Всъщност след като вече разполагаше с мерките ми, лорд Златен можеше да ми поръчва изискано облекло когато си пожелае. Тъканта беше чудесна, много топла, в което разпознах загрижеността на Шута за удобството ми. Беше достатъчно добър да поръча дрехите да бъдат така скроени, че да мога да се движа свободно. Но когато разперих ръкава на странно ушитата риза, открих плисета в редуващи се оттенъци на синьото. Цялостният ефект бе като от разперено птиче крило, разкриващо различно оцветени пера. Облякох я и забелязах, че на няколко интересни места са пришити хитроумно скрити джобове. Огледах ги одобрително, макар да трепнах при мисълта, че лорд Златен е заръчал на шивача да ги добави. Бих предпочел никой друг да не знае, че се нуждая от тайни скривалища в дрехите си.
Лорд Златен сякаш усети тревогите ми и се обади от другата стая:
— Ще забележиш, че поисках Скрандън да добави джобове, за да можеш да носиш някои малки, но необходими неща за мен като сол за смъркане, билки за храносмилане козметични принадлежности и допълнителни кърпи. Дадох му най-точни мерки.
— Да, милорд — отвърнах сериозно и се заех да напълня джобовете с неща, отговарящи на собствените ми нужди.
Когато вдигнах зимното наметало, то разкри последната добавка към одеждите. Ножницата и ефесът бяха толкова пищно украсени, че трепнах. Но когато извадих оръжието, то прошепна смъртоносно и бе леко като птичка в ръката ми. Въздъхнах и вдигнах очи. Шутът стоеше на прага. Изражението ми определено му хареса. Ухили се на изненадата ми. Поклатих глава.
— Уменията ми не заслужават оръжие като това.
— Заслужаваш да носиш открито меча на Искрен. Е, това е само бледа компенсация.
Жестът бе твърде голям, за да благодаря. Гледаше ме как препасвам ножницата и като че ли изпитваше не по-малко удоволствие от самия мен.
Излязохме на двора. Събралата се група се оказа по-голяма, отколкото бях очаквал. Неколцина благородници вече очакваха Предан. Любезен Бресинга също бе тук и разговаряше оживено с лейди Преди. Недоволна ли изглеждаше докато сочеше чакащите коне, далеч по-многобройни, отколкото беше очаквала? Други две млади жени — нейни близки приятелки, както личеше по поведението им — й съчувстваха. Всички поздравиха топло лорд Златен, когато се присъедини към тях. С изненада открих, че изглежда само с няколко години по-възрастен от тях — красив, богат и малко странен чуждоземен благородник над двайсетте. Всички жени го наобиколиха и заговориха. Трима млади благородници също се мотаеха наблизо; единият явно бе роднина на Шемши, ако можеше да се съди по приликата. Лейди Преди вече бе успяла да създаде свой собствен миниатюрен двор. Ако успееше да спечели принца, новите й придворни щяха да се издигнат покрай нея.
Слуги държаха поводите на конете. Подплатената възглавница за котката на Любезен зад седлото беше празна. Лично аз се съмнявах, че я е оставил в Гейлкип, както твърдеше — никой Осезаващ не би се разделил доброволно с партньора си за толкова дълго. Може би котката бродеше из хълмовете около Бъкип. Любезен сигурно я посещаваше редовно. Твърдо реших някой път да го проследя. Може би една малка конфронтация с него и котката му щеше да ми осигури още малко информация за Старата кръв и връзките му с Петнистите.
Нямах време да мисля за това обаче. Взех Моя черна и Малта от конярчето и зачаках. Не можех да гледам пряко благородниците, но имах възможност да изучавам конете им и да разбера кой ще язди с нас. Една кобила беше толкова натруфена, че сигурно беше предназначена за самата кралица. Познах и коня на Сенч. До коня на принца имаше други три, нагиздени почти като неговия. Изглежда, Аркон Кървавия меч и вуйчо Пиотре също щяха да са част от групата. Червеникавокафявата кобила със звънчета в гривата сигурно бе за нарческата.
Край вратата се чу оживен разговор и смях и се появиха основните участници. Принцът беше ослепителен в синьото на Бъкип, подплатено с бяла лисица — цветовете на майка му. Кралицата също се бе спряла на синьо и бяло, подчертани от златистите ивици на мантията. Но въпреки яркостта на цветовете, които така добре подхождаха на синьото и бялото на зимния ден, кройката на облеклото й бе проста, за разлика от екстравагантните дрехи на придворните. Сенч бе елегантен в сините оттенъци, поръбени с черно; носеше сребърни накити. Принцът се усмихваше, но разбрах, че са го гълчали — личеше по начина, по който се задържа на стълбите да говори с майка си и Сенч, вместо да се присъедини към по-младите си спътници. По никакъв начин не показа, че ездата е плащане на изгубен облог. Може би се надяваше, че случката ще бъде омаловажена и в очите на другите. Лейди Преди се усмихваше към него и за момент погледите им се срещнаха. Той кимна любезно, но погледът му веднага се отклони към Любезен. Кимането му към него бе същото като първото. Дали само ми се стори, че бузите на лейди Преди станаха по-розови, отколкото бяха преди малко? Принцът тръгна надолу едва когато Сенч и кралицата заслизаха по стъпалата, но и след това остана близко до майка си.