Откъснах стиска трева и клонче от надвисналото над гроба дърво, за да ги занеса на Лорна, и се върнах в „Горска котка“, както се наричаше хубавата странноприемница на Бенита. Тръгнахме по-раничко, тъй като от Уочет до Оър имаше доста път.
Така се случи, че първият човек, който ни посрещна на портата, беше Лорна. На главата си нямаше нищо, а простичката бяла рокля, с която беше облечена, чудесно подчертаваше фигурата й. Тя радостно изтича към колата, а после се спря и се втренчи в Бенита. Още щом я видя, старата й бавачка я позна.
— Ах, очите, очите! — извика Бенита и в следващия миг вече беше скочила от колата.
Лорна обаче я гледаше с учудване и съмнение, като човек, за когото би трябвало да знае много неща, а не може да си спомни и името му. Но когато чужденката й каза нещо на италиански, девойката извика: „О, Нита, Нита!“ и падна разридана на гърдите й, а после се изправи и ни погледна.
Това окончателно потвърди произхода на Лорна, макар че сега благодарение на Ани огърлицата я нямаше. Все още имахме обаче старинния пръстен от масивно злато, който Лорна ми беше подарила. И Бенита го позна, защото беше чувала някаква дълга история, свързана с него, а дивата котка на дървото, изобразена отгоре му, се оказа гербът на рода Лорн.
Бащата на Лорна бил голям благородник, но майка й била от още по-благороден произход, тъй като нейните праотци били великите шотландски вождове от рода Лорн. Между нейното семейство и рода Дун съществувала вражда и макар че една дъщеря на граф Лорн се омъжила за сър Енсор Дун, положението останало непроменено. Така и не можах да разбера всички сложни подробности от историята. Това си е работа само за адвокати. С две думи, Лорна беше пряка наследница на имотите на рода Лорн и затова я бяха отвлекли и отгледали, с намерение да я омъжат за Карвър Дун, като по този начин се надявали да спечелят огромните й богатства. Ако притежаваха пари, биха могли да докажат, че имат съвсем законни основания за всичките си грабежи и убийства. В наше време дори и едно дете е длъжно да знае, че парите оправят всичко. Ако някой бедняк открадне овца, качват го на бесилото, макар че в къщи го чакат десет гладни дечица. Ако обаче някой богат нахълта в дома ти и те удари по главата, трябва само да си му благодарен за това.
И докато се чудехме какво ще стане по-нататък, един друг проблем заангажира цялото ни внимание. И то не какъв да е, а сватбата на Ани и Том Фагъс. Бяхме се опитали отново да я отложим въпреки всички положителни промени, станали с Том, тъй като както мама, така и аз никога не бяхме желали искрено този брак. Сега обаче не можехме много да се противопоставяме, защото предишното поведение на Том беше изцяло опростено от кралската амнистия и от всеобщото уважение, което си беше спечелил сред всички съседи. И все пак мислехме, че е твърде жалко една такава добра, възпитана и хубава девойка като Ани, която беше толкова сръчна и добросърдечна, и жизнена, да свързва живота си с човек, така силно пристрастен към спиртните напитки. Ако обаче някой се осмелеше да й го намекне, тя с пламнали бузи ни питаше дали изобщо сме виждали мистър Фагъс пиян. Според нея дори пиел твърде малко за цялата тежка работа, която вършел, и целодневната езда по хълмовете.
Когато започнахме да й четем лекция на тема недостатъците на Том, тя отказваше да слуша и се качваше горе, за да се наплаче. И боя се, че точно тези разговори ускориха нещата, тъй като всеки път Ани беше все по-категорична в решението си. Накрая пристигна и Том Фагъс и заговори с нас като че ли се намираше на пътя, опрял единия си пищов в моята глава, а другия — в мамината.
— Слушайте — каза той, — или — или. Обичам девойката и тя ме обича, и ще се оженим, независимо дали ще ни дадете съгласието си, или не. Още колко пъти трябва да подскачам по тези хълмове и да си зарязвам цялата работа, за да получа само някоя въздишка или целувка и отново да чуя: „Том, трябва да чакам мама да реши“? Нали целият ви род Рид е прочут с прямотата си? Защо не се отнасяте с мен така, както аз се отнасям с вас?
Погледнах мама. Едва се сдържах да не го изхвърля през прозореца. Тя обаче ме спря с ръка и каза: „Сега ще бъда с теб пряма, както се очаква от един Рид. И синът ми, и аз никога не сме одобрявали женитбата ти с Ани. Не се боим, че отново ще хванеш пътищата, защото сега вече ти самият си собственик. Боим се обаче, че ще се пристрастиш към пиенето и пилеенето на пари. Имаме много такива примери около нас и добре ни е известна съдбата на съпругата в подобни случаи. Не ми беше лесно да ти кажа това под собствения ми покрив и със собствените ни…“ — тук мама замълча.