— Уиски и сайдер, и бира — намесих се аз. — Смело, мамо, кажи му го като Рид.
— Със собствените ни уиски и сайдер, и бира — твърдо повтори тя след мен. Но после глупавата ми мекушава майка се предаде и рече: — Много добре знаеш, Том, че можеш да гледаш на всяка капка като на своя.
Ако бях на негово място, вече нямаше да приема нито глътка, от къщата, в която ми бяха говорили така. Том обаче отвърна с приятна усмивка: „Знам, че съм добре дошъл, добра майко, и за да го докажа, ще си налея още малко.“
И той си сипа още една чаша уиски, в която много внимателно добави гореща вода.
— Сипи си още малко, Том — каза мама и му подаде бутилката.
— Да, сипи си още — подканих го и аз, — много слабо го направи.
— Ако сте виждали някога трезвен човек — извика Том, след като си доля от уискито и го изпи, — то сега той стои пред вас. Какво ще кажеш за след осем дни, майко? Удобно е и защото веднага след това е денят ви за пране.
— Колко си предвидлив, Том — каза мама, — мисля, че Джон никога не би се сетил и за това.
— Разбира се, че не — гордо отвърнах аз. — Когато дойде време да се женя за Лорна, в никакъв случай няма да се съобразявам и с Бетиния календар.
Ето така Том ни надхитри. Веднага изпратихме да повикат съседа Сноу, за да може мама да се посъветва с него, а дъщерите му да се захванат с шиене.
Такава сватба в енорията Оър за последен път бяха видели, когато се е женил баща ми. С красотата и добрината си Ани беше гордостта на нашия край, тъй че с подаръците, които отвред й изпратиха, можеше да напълни цял магазин.
Като че ли най-важният въпрос за мама беше да се осигури присъствието на вуйчо Рубън. И ако успеех да направя това, каза тя, можех да забравя за всички игли и панделки, които момичетата ми бяха поръчали. Обещах им, че ще направя всичко, на което съм способен. И така, когато се отправих към Далвъртън, бях натоварен с толкова пълномощия и заръки, че и човек с три пъти по-добра памет от моята не би ги помнил, след като излезе през портата.
XLIII глава
ТАЙНАТА НА МИСТЪР ХЪКАБАК
Вуйчо Рубън не беше в къщи. Рут ме посрещна много мило, но без никаква радост. Беше сигурна, че дядо й щял да се върне след обяд и ме убеди да го изчакам. И докато свърша с поръчките, които ми бяха дали, или по-право с Тези, за които успях да си спомня, старият джентълмен влезе в двора и като ме видя, по-скоро се изненада, отколкото се зарадва. Но ако той беше изненадан, аз бях направо потресен от промяната, която беше станала с него, откак го бях видял за последен път. Здравият, малко пълен сивокос мъж се беше превърнал в слаба, трепереща и съсипана развалина с няколко бели косъма, стърчащи тук-там върху темето. Но най-много беше се променил изразът на очите му. Предишният светъл, неспокоен и леко саркастичен поглед сега беше пълен с ужас и недоверие.
„Какво ли е станало със стареца? — помислих си аз. — Богатството си ли е загубил, или е взел да пие прекалено?“
— Влез вътре, Джон Рид — каза той. — Искам да си поговоря с теб. Тук е студено и прекалено светло. Влез вътре, момче.
Последвах го в малка тъмна стаичка, съвсем различна от тази на Рут. Вътре имаше високо бюро, два стола и една дългокрака табуретка.
— Седни на табуретката — каза вуйчо Рубън. — Тя е най-подходяща за ръста ти. Чакай малко, Джон, няма за къде да бързаме.
После се промъкна през друга врата и бързо затваряйки я зад гърба си, каза на продавачките, че работата за днес е приключила и най-добре ще направят, ако веднага си отидат по домовете.
След това отново се върна при мен, като леко понакуцваше, схванат от дългата езда и изнемощял от работа и грижи.
— Остави ме, Джон, нищо ми няма — каза той, когато станах да му помогна. — Тази стая е тъмна и неприветлива, но много стотици лири са спечелени тук, Джон.
— Не се съмнявам в това, сър — отвърнах високо и бодро, какъвто си беше навикът ми. — И дано спечелите още много, сър, и още дълго да можете да им се радвате!
— Моето момче, ти желаеш ли смъртта ми? — попита той, като дойде съвсем близо до табуретката и ме погледна право в очите. — Много хора я желаят. А ти, Джон?
— Хайде, не говорете такива глупости. Мисля, че добре знаете истината, вуйчо Бън, а ако не я знаете, само мога да ви съжалявам. Желая да живеете колкото се може по-дълго.