— Но ако знаеше, че притежавам злато или способ за получаване на злато и че тайната ще стане твоя, Джон, твоя, след като умра, тогава би ли пожелал смъртта ми? — каза го и ме погледна още по-внимателно.
— Грешите, вуйчо Бън, много грешите. За всичкото злато на този свят не бих ви лишил и от един ден живот.
Най-после той отмести погледа си от очите ми и без да промълви нито дума, седна на стола си. Постави брадичката си на бюрото и се замисли.
— Скъпи вуйчо Рубън, днес сте пътували много, сър. Нека ви донеса чаша хубаво вино. Братовчедката Рут знае къде да го намери.
— Откъде знаеш къде съм бил? — попита той с гневен поглед. — И братовчедката Рут! Знаеш ли, Джон Рид, че си се държал много лошо с братовчедка си Рут? Тя те обича, а ти не я обичаш.
Това силно ме изненада, искам да кажа, не самият факт, а неговата осведоменост. Не можех да кажа нито дума и несъмнено съм го гледал много глупаво.
— И по-добре се засрами, млади човече — извика победоносно той. — Ти си най-големият жив глупак, който съм виждал. Какво повече би могъл да желаеш от Рут? Вярно, че е дребничка, но и по-хубави мъже от теб са се женили за още по-дребни жени. А що се отнася до положителните й качества — един инч от Рут струва колкото всичките ти седем фута, взети заедно.
Не съм висок седем, а само шест фута и осем инча и ако има нещо, което ме дразни, това е да ме изкарват великан с отблъскващи човека размери. Трябваше да употребя доста усилия, за да сдържа езика си, и го направих само заради Рут.
Вуйчо Бън обаче продължи:
— Искаш още да ти говоря за любовта на Рут, за да подхранвам суетата ти. И само защото някои магарета те наричат „най-хубавият мъж в Англия“, предполагам, че няма девойка, която да не е влюбена в теб.
Това вече ми дойде прекалено много. Затова излязох от стаята, без изобщо да продумам, като преди това само се поклоних на стария джентълмен.
Когато обаче отидох в конюшнята, за да си взема коня, заварих там нещастната Рут, обляна в сълзи.
— Довиждане, мила — казах й, докато тя си извръщаше главата настрани.
— О, братовчеде Рид, не можеш да си представиш колко мъка ще оставиш зад гърба си. Не виждаш ли, че дядо вече е заприличал на жена? Съвсем скоро ще се ядосва на себе си, че се е държал толкова зле с теб. Вече е толкова слаб, че непрекъснато се разкайва.
В резултат конят ми отново се върна в конюшнята и изяде още една порция зоб, докато ми попремине гневът. После се върнах с Рут в къщата.
Мистър Хъкабак не прояви особени признаци на радост от завръщането ми. Казах му, че много съжалявам, че по някакъв начин съм го обидил. Тогава той изпрати Рут да донесе бутилка вино.
И понеже вече имах много малко време, наложи се да изпием виното си веднага и без много церемонии. Това очевидно развърза езика на вуйчо ми, защото след третата или четвъртата чашка приближи стола си съвсем близо до моя и изпрати Рут по някаква работа.
— Хайде, Джек, за твое здраве, млади момко, и дано жена ти е добра и послушна.
— И за ваше, сър, и за здравето на милата Рут — извиках аз. — Да живеете дълго и с удоволствие да изпиете всичките бутилки от избата си. Вуйчо Рубън, желая ви здраве и дълъг живот, сър!
— А сега, Джон, слушай какво ще ти кажа и не ме прекъсвай — започна той, като постави набръчканата си ръка върху коляното ми. — Не се опитвам да те въвличам в някакви отношения с малката Рут нито ще те виня, ако такива отношения никога не се създадат. Но това е шанс, който рядко се предлага на човек с твоето социално положение (вуйчо Бън презираше всички фермери). Във всеки случай най-после се реших да ти открия тайната си по две причини. Първо, защото се изморих да я пазя сам и второ — защото ти вярвам, че ще изпълниш обещанието си. Освен това ти си най-близкият ми роднина, като изключим жените, и си точно човекът, който може да ми помогне в това начинание.
— И ще ви помогна, сър — казах, като се опасявах от някакъв заговор, — във всичко, което не е срещу краля и законите на Англия.
— Ха, ха! — изсмя се старецът. — Значи, и ти имаш същите подозрения като другите. Като оня шпионин Стикълс и войниците му. Ах, колко ловко сме успели да заблудим и най-близките си! Дори и ти не си заподозрял какво вършим, макар че по едно време си мислехме, че ни следиш. А сега кажи — кой предполагаш е в дъното на целия този Ексмурски бунт?
— Или някоя вещица, или самият Сатана.
— Не, това е старият ти вуйчо Рубън! — като каза това, мистър Хъкабак отметна назад сакото си и се изправи в целия си ръст.
— Ха! — извиках аз, тъй като това вече надхвърли всичките ми интелектуални възможности. — Значи, въпреки всичко капитан Стикълс с право ви е наричал бунтовник, сър?