Выбрать главу

— Добра услуга ни направи, момчето ми — каза вуйчо Бън, когато останалите се изгубиха от погледа ни, — затова сега ще ти покажа нещо чудесно, което ще ти разкрие до дъно една чудна голяма загадка. Не бива обаче да я пускаме повече от един път, понеже през деня времето не е подходящо за това.

Тъй като цялата тази история за мен беше абсолютна загадка и отвъд способностите ми да я разбера, последвах го безмълвно с едно-единствено желание — отново да изляза над земята. Преведе ме през разни тесни коридори, докато стигнахме до някакво кухо място недалеч от отвора на главната шахта, където видях някакво необикновено чудовище. По форма приличаше на огромна мелничка за кафе, като тези, които бях видял в Лондон, само че хиляди пъти по-голяма.

— Сипете една количка — каза вуйчо Бън на Карфакс — и ги накарайте да завъртят колелото, та да може Джон да разбере туй-онуй.

— По това време на деня! — извика Саймън Карфакс. — И при положение че напоследък непрекъснато ни наблюдават!

Той обаче изпълни нареждането без повече протести, като изсипа една кошница натрошен камък в отвора отгоре на машината. После една дузина мъже се приближиха до колелото и го завъртяха. В този миг се разнесе такъв страхотен шум, че побягнах към шахтата да търся въздух и да спася ушите си, ако това изобщо беше възможно.

— Стига, стига! — извика вуйчо Бън, когато почти бях оглушал. — Ще смелим големия камък през нощта. А сега, Джон, на никого нито дума за това, което си видял. Смятам, че отсега нататък вече няма да се плашиш от шума, който вдигаме вечер след залез слънце.

Не можех да отрека, че това беше много умна машина и че беше съвсем естествено този ужасен подземен звук, който се разнасяше нощем, да пропъжда хората, вместо да ги привлича към това диво място.

XLIV глава

ЛОРНА СИ ОТИВА

Макар че съществуваха много древни предания за големи буци злато, намирани в Ексмур, и за хора, които се избивали заради него, това дълбоко копане и непосилен труд ми се сториха много опасно начинание. А и мистър Хъкабак ми призна, че до настоящия момент той и двамата му съдружници (защото се оказа, че авантюристите са трима), са вложили в земята повече злато, отколкото са извадили. Въпреки това обаче беше напълно убеден, че начинанието им съвсем скоро ще се увенчае с успех и ще им плати загубите в стократен размер. Настояваше да се присъединя към тях и да работя в мината доколкото мога, без Да събудя подозренията на мама. Попитах го как са успели да направят така, че толкова дълго да не ги разкрият. Каза, че причината била отчасти в дивото място и легендите за вещици и магьосници, които плашели хората, и отчасти в огромната им предпазливост. Цялото продоволствие, всичките инструменти и машини се прекарвали нощем, а и приказките за назряващия бунт и страхът От разбойниците Дун карали хората да странят от това място. Омагьосаното тресавище също им помагало, като поглъщало всички камъни и пръст, които изкопавали от мината.

Веднъж, малко преди атаката срещу Долината на Дуй, едва не попаднали в ръцете на кралския пратеник, тъй като капитан Стикълс, след като чул разказа на Джон Фрай, взел шестима войници и тръгнал да претърсва околността. Часовоят им обаче ги забелязал и дал сигнал, за тревога. Придали на мястото около входа на мината възможно най-естествен вид, а всички хора потънали под земята още преди да пристигнат войниците. И те не забелязали нищо подозрително, а само гледали как час по-скоро да се измъкнат от това предателско тресавище. Затова единственият резултат от цялата експедиция бил, че отново затвърдили репутацията на Джон Фрай като на най-големия лъжец на света.

Бях свършил достатъчно работа под земята, та да ми държи влага за цяла година, пък и нямах намерение заради някакво си злато да Влизам отново в онази кофа. Когато обаче подробно разказах на Лорна — на която можех да доверявам и най-големите тайни, като че ли не беше жена — за посещението си в мината, единственото и желание беше да научи нещо повече за Саймън Карфакс.

— Това сигурно е бащата на нашата Гуени — извика тя, — човекът, който изчезнал под земята, и когото тя непрекъснато търси оттогава. Колко жалко, ако в крайна сметка се окаже, че той нарочно е изоставил детето си. Просто не мога да го повярвам.

Реших да разкрия цялата истина заради Гуени, която беше направила толкова много за мен. Затова помолих Лорна, докато не разбера всичко със сигурност, да не казва нищо на девойчето. За тази цел отидох отново в мината, където добиваха злато.