И те объркаха цялата работа. Моите партньори по закуска и другари по чашка се кълняха, че не съм никакъв бунтовник, а Най-преданият поданик и най-добрият човек, когото изобщо са имали щастието да срещнат. Онези от навеса пък се кълняха, че съм бунтовник, и понеже всички бяха малко или повече пияни, караницата скоро премина в бой.
Докато се биеха, имах пълната възможност да се кача на коня си и да си замина. И това щеше да е най-умното нещо и щеше да ми спести сума пари. Но някак ми се струваше много подло да се измъкна по този начин. И докато се колебаех, а онези си чупеха главите, пристигна един висш офицер с почервеняло от гняв лице. Скоро ми стана ясно, че това е самият полковник Кърк.
— Какво! — изрева той. — Така ли ми прахосвате времето и парите, вместо да заловите стотици пленници, всеки от които ми струва десет лири? Кой е този младеж тук? Говорете, сър, какъв сте и колко ще даде за вас добрата ви майка?
— Майка ми няма да плати нищо за мен — отвърнах аз. — Защото, моля ви, ваша милост, аз не съм бунтовник, а честен фермер, верен на краля.
— Ха, ха! Фермер, а? Тези винаги най-добре плащат. Добри фермере, иди там до онова дърво, тъкмо ще вземе да ражда повече.
Полковник Кърк направи знак на хората си и преди още да си помисля за някаква съпротива, целият бях омотан с въжета. По трима души от всяка страна ме поведоха към дървото. Лицето на полковника беше кораво и неумолимо като дъбова кора и въпреки че може би някои от мъжете ме съжаляваха, трябваше да се подчинят на заповедта, за да не увиснат те самите на въжето. Затова аз лично се обърнах към полковника, като го умолявах да не беси един невинен човек, който е направил добра услуга на Негово величество краля. Полковникът обаче само заповяда да ме ударят през устата, нещо, което Боб, когото бях изхвърлил от навеса, извърши много вещо и енергично. Но понеже знаех за предстоящия удар, оголих зъбите си, на които добрият ми приятел окончателно разплеска кокалчетата си.
Не съм в състояние да ви предам и половината от мислите, които ми минаха през главата, докато вървях към фаталното дърво, където вече висяха двама души, може би невинни като мен. И въпреки че полковникът ми заповяда да гледам право в тях, не можах. Нарече ме страхливец и обеща панталоните ми на онзи, който се изплюе в лицето ми. Боб смело пристъпи напред и изпълни заповедта, без съмнение, разчитайки на въжетата, с които бях вързан. Но за най-голямо негово нещастие за миг дясната ми ръка се оказа свободна и му нанесох такъв удар в лицето, че завинаги го лиших от дар слово. Като видяха и чуха звука от удара, останалите отстъпиха назад, а полковник Кърк, вече почернял от ярост, заповяда да ме разстрелят и да ме хвърлят в близкия ров. Войниците вдигнаха пушките и ги насочиха в очакване на заповедта за стрелба. Що се отнася до мен, аз бях съвсем зашеметен от бързата смяна на събитията, съвсем неподготвен да мра. През главата ми объркано се мяркаха образите на мама и на Лорна и се чудех какво ли щяха да си кажат за мен. Покрих лице с ръцете си, тъй като не бях толкова смел както някои и наивно се надявах, че ще успея някак ей да прикрия сърцето си с лакти. Чувах дишането на всички около мен, чувах съвсем ясно как войниците докосваха спусъците си. Целият плувнах в студена пот, когато полковник Кърк, удължавайки удоволствието си, бавно започна да изрича „Огън“.
Но докато проточваше о-то, някакъв конник изхвърча от пътя и се хвърли между пушките и мен.
— Капитан Стикълс! — извика гневно Кърк. — Как се осмелявате, сър, да заставате между мен и законния ми пленник?
— Изслушайте ме за момент, полковник — отвърна старият ми приятел Джереми и прегракналият му глас беше най-нежният звук, който чувах от дни наред. — Във ваша полза е да ме изслушате, — Изглеждаше толкова сериозен с важните си сведения, че полковник Кърк направи знак на хората си да не стрелят до второ нареждане. После двамата със Стикълс се отделиха настрана. Въпреки цялото ми желание не можах да чуя какво си говорят, но ми се стори, че името на Председателя на Върховния съд Джефрис се спомена не веднъж.
— Тогава го оставям във ваши ръце, капитан Стикълс — каза накрая Кърк, така че всички да чуят. — И ще ви държа отговорен за този пленник.
— Полковник Кърк, аз отговарям за него — отвърна Стикълс и мрачно се поклони, сложил ръка на гърдите си. — Джон Рид, вие сте мой пленник. Последвайте ме, Джон Рид.
Войниците се обърнаха да си вървят, оставяйки въжето все още омотано около мен, и някои се радваха, а някои съжаляваха, че не ме видяха да се люлея на дървото.