— Сигналът, момчета! — извиках, като скочих и разтърках очи. — Сега хващайте въжето и дръжте пушките си с цевите нагоре, за да не се изпозастреляме. Ти ще вървиш след мен, братко Айк. И добре помнете едно — навеждайте се силно напред. Ако някой се отпусне назад с цялата си тежест, ще полети надолу и може никога вече да не стане, а има и голяма вероятност да се застреля.
Още повече се боях мен да не ме застрелят, защото, ако някой се подхлъзнеше, пушката му можеше да гръмне, и както бях пръв, куршумът щеше да се забие в гърба ми. И Том Фагъс, и вуйчо Бън ни бяха посъветвали да се катерим със заредени пушки (особено при положение че те самите щяха Да бъдат в безопасност), понеже, казаха те, на нашите хора не можело да се вярва, че ще заредят както трябва в тъмното, когато стигнем върха.
Обаче, макар че една пушка наистина гръмна, за късмет никой не пострада, а и разбойниците нищо не разбраха на фона на пукотевицата от другия край на Долината. Тези, които провеждаха лъжливата атака под командуването на Том Фагъс, имаха заповед да вдигат колкото се може повече шум, без самите те да се излагат на опасност, докато ние се изкатерим догоре. И преди Съветника който и да било друг да усети нашето присъствие, ние вече бяхме запалили къщата, където живееше злодеят Карвър. Подпалването точно на тази къща беше лично моя привилегия и трябва да ви призная, че с удоволствие потрих ръце, когато видях, че пламъци и дим излизат от дома на човека, подпалил толкова чужди домове.
Внимавахме обаче да не пострадат невинни жени и деца и затова изведохме всички предварително. Карвър имаше десетина-дванайсет жени и може би това беше една от причините, поради които така леко бе приел загубата на Лорна. Особено впечатление ми направи едно от децата — говореше се, че това е любимият му син. Момченцето се покатери на гърба ми и въпреки омразата, която изпитвах към баща му, детето ми допадна.
След като запалихме още три къщи, казахме на жените да отидат и да повикат мъжете си. И благодарение на огъня, пушека и суетнята те решиха, че сме най-малко сто човека, й хукнаха към мястото на битката при Портата на Дун.
Скоро, точно като очаквах, разбойниците дойдоха, като оставиха край портата само двама-трима човека. В този миг пламъците се разгоряха и обляха в светлина цялата Долина. И каква гледка бяха тези хубави и дръзки хора, които вървяха по пътя! Никъде по света не можеха да се намерят дванайсет по-красиви, по-смели, но и по-жестоки мъже. Като видях колко малко бяха, отказах се да стрелям, въпреки че бях се прицелил във водача, който като че ли беше Чарли. Дойдоха вече доста близо и огънят ясно ги осветяваше, но все още не знаеха къде да ш търсят. Реших, че е по-добре да ги заловим като пленници, макар че после и без туй щяха да ги обесят. И въпреки това не желаех да стрелям нито да давам команда на своите съмишленици.
Те обаче не чакаха аз да ги командувам. Видяха удобен случай да стрелят по хората, които мразеха, хора, които ги, бяха лишили от дом и любов. И случаят беше прекалено удобен, за да го изпуснат. При сигнал, даден От Айк, една дузина мускети гръмнаха и половината разбойници се строполиха мъртви.
Въпреки че и преди бях виждал голяма битка, това ми се стори толкова ужасно, че отначало бях склонен да се нахвърля върху хората си заради тяхната постъпка. В следващия миг обаче разбрах, че те са били прави. Докато Долината кънтеше от женските писъци, и гредите на пламтящите къщи се сгромолясваха в реката, оставалите разбойници се нахвърлиха срещу нас като дяволи. Стреляха като бесни, без да ни виждат сред храстите, а после извадиха сабите си и се втурнаха насреща ни.
Отначало, макар че бяхме два пъти повече от тях, отстъпихме пред яростната им атака. Аз лично силно се възхищавах от огромната им смелост и известно време не стрелях, тъй като единственото ми желание беше да се срещна е Карвър, но той не беше сред тях. Скоро боят стана ръкопашен, защото всички пушки бяха празни и беше трудно да се види каквото и да било сред бесния напор на битката и многобройните удари, които се сипеха отвсякъде. Едно нещо обаче видях. Нещо, което дълго след това не можах да забравя. Видях как мъжът на Марджъри Бадкок уби Чарли.
Тази нощ беше нощ на разплата, нощ на палежи, кръвопролитие и отмъщение. И преди да се пукне зората в бледата мартенска утрин, не беше останал нито един жив Дун освен Съветника и Карвър, които не открихме сред мъртвите. Сигурно се е измъкнал по някакъв начин. И от всичките им къщи, обзаведени с разкош, не остана нищо. Реката отнесе пепелта.