LVI глава
ЛОРНА Е СВОБОДНА
Оттук нататък събитията се заредиха едно след друго с такава бързина, че не смея да се надявам, че ще успея да спомена и половината от тях. Освен това трябва да си призная слабостта, че понякога прекалено се увличам в подробности, но се надявам, че това ще ми бъде простено, тъй като за всеки е съвсем ясно, че съм се опитвал да запиша само онези случки, които имат значение за тази история.
Най-важното събитие, което последва, беше неочакваното завръщане на Лорна — на моята Лорна, на моята любима. Върна се, при нас в чудесно здраве и прекрасно настроение, щастлива като птичка, че отново е у дома. Всеки би изпитал удоволствие, ако видеше лицето й, искрящите й очи и усмивка, червенината по бузите й (когато я целувах) и нетърпението, с което тази истинска кралица отново тичаше из нашите стаи. О, тя толкова обичаше това и непременно трябваше да види онова, и къде е нейният стар приятел котаракът? Цялата къща се изпълни със светлина, като че ли слънцето беше слязло от хълма, а Лорна беше огледалото, в което то се отразяваше.
Мама седеше в стария стол, бършеше страните си и я гледаше, дори очите на Лизи се оживиха от искрящата свежест на Лорнината красота. А аз? За мен спокойно можеше да се каже, че съм загубил разсъдъка си, защото изтичах навън, захвърлих шапката си на хамбара и зацелувах жената на Джон Фрай така настойчиво, че се наложи да ме заплаши с щипките за захар.
О, колко неща имаше да ни разказва Лорна! А после се започна и тази история с яденето — не знам защо хората му викат „лека закуска“, — в края на краищата как е възможно Лорна да е пътувала толкова дълго, чак от Ексмур, и да не е умряла от глад?
— Ах, как обичам всичко това — повтаряше тя за петдесети път, и съвсем нямаше предвид само храната. — Полъхът от тресавищата направо ме подлудява, а игликите, надничащи под храстите… О, сигурна съм, че съм създадена за фермерска съп… искам да кажа, създадена съм за селски живот, така както Лизи е създадена да бъде съпруга на военен. А сега, понеже няма да ме попитате, ще ви кажа нещо, което смятах да пазя в тайна до утре сутринта. Аз съм своя собствена господарка — какво ще кажеш за това, майко? Аз сама съм си господарка!
— Тогава няма да останеш дълго такава — извиках аз, понеже мама като че ли не я разбра и започна да си търси очилата. — Мила моя, ти ще бъдеш моя господарка, а аз — твой господар.
— Колко искрено обяви намеренията си, Джон, и съвсем вярно, но не е ли малко рано? Но щом нещо трябва да става, да става — заяви Лорна, хвърли се на гърдите ми и си поплака.
След като всички си бяха легнали, а аз останах да изпуша една лула и да обмисля нещата, просто не можех да повярвам в щастието си. Та сега би могъл да ми завиди и най-големият английски благородник — най-невинната и най-милата девойка, най-знатната дама на тази страна ме обичаше с цялото си сърце и душа. Мислих по този въпрос дълго и много сериозно, докато пушех от новия тютюн, който моята Лорна ми беше донесла — най-възхитителното нещо след нея самата. Димът се разсейваше полека, а аз си казах: „Господи, това е прекалено хубаво, за да продължи дълго за човек, който с нищо не го е заслужил.“ Но понеже не виждах никакъв друг изход, доверих се на бъдещето и си легнах, за да сънувам голямото си щастие.
На сутринта Лорна беше готова да ни разкаже своята история, а ние — да я изслушаме. Беше облякла рокля от някаква простичка материя, която въпреки това й стоеше изящно и неповторимо благодарение на прекрасната й фигура. Лизи полудя от завист, както би могло да се очаква от нея, въпреки че Ани никога не би го направила, а щеше да й се възхити и да поиска модела. А мама — тя като че ли изобщо не разбираше какво става около нея и чакаше някой да й обясни. Напоследък с учудване забелязвах, че скъпата ми майчица беше загубила пъргавината на ума си и не обръщаше голямо внимание на нищо, което не засяга лично мен. Казвахме, че е взела да недочува, но според мен женитбата ми, която щеше да се състои скоро, я караше да си мисли за нейната младост и за баща ми, ето защо може би през цялото време мислите й бяха насочени към миналото.
На сутринта Лорна беше станала дори преди мен и търсеше яйца из сеното. Хванах я и я нацелувах така горещо (поне нямаше кой да ни види), че тя заяви, че никога повече нямало да ходи там, и все пак на другата сутрин отново дойде!