— Спасила си живота на моята Лорна? Какво искаш да кажеш с това?
— Само това, което казах, братовчеде Рид, макар че може би не би трябвало да се хваля. Но във всеки случай тя така казва.
— Не разбирам — немощно се отпуснах назад, — всички жени така лъжат.
— Чувал ли си ме някога да лъжа? — извика Рут, преструвайки се на ядосана, както ми се стори тогава. — Майка ти може да попресили нещо от време на време, когато смята, че е права, а и двете ти сестри също. Но ти не си способен на такова нещо, Джон Рид, нито пък аз.
И ако някога нечии женски очи са били искрени, то това бяха очите на Рут Хъкабак в този момент. Мозъкът ми заработи съвсем бавно, тъй като сърцето ми беше много отслабнало след голямата загуба на кръв.
— Не разбирам — беше единственото нещо, което бях способен да повтарям в продължение на много време.
— Ще разбереш ли, ако ти покажа Лорна? Досега се страхувах да ти я покажа заради състоянието и на двама ви. Но Лорна е вече добре, ако смяташ, че ти си добре, братовчеде Джон. Не може да не разбереш, когато видиш жена си.
Чувствувах, че всичко, което говореше, беше истина, но въпреки това не можех да го повярвам. А в последните й думи имаше толкова тъга, прозираща под престорената веселост, че си казах като в полусън: „Рут е много красива.“
Почти нямах време да се ослушам за приближаващите се стъпки. Много скоро Рут се върна, а зад нея беше Лорна. Тя бързо затвори вратата и избяга, а Лорна застана пред мен.
Но не остана там и секунда, когато видя на какво бях заприличал. С риск да развали превръзките, да събори дузина шишета с лекарства и да разпилее пиявици на всички страни, тя успя да се пъхне в ръцете ми, въпреки че те не можеха да я задържат. Притисна младата си топла гръд там, откъдето щяха да ми източат кръвта, и повдигна бледото ми лице, но не ме погледна, защото имаше по-голяма вяра в целувките.
Почувствувах как животът ми се възвръща, почувствувах радостта, че живея, и желанието да продължавам да живея. Но такъв миг не може да се опише. Този, който е изпитал подобно нещо, никога не би могъл да говори за него. А потокът на Лорнините сълзи, милувките на топлите й устни и туптенето на сърцето на моята съпруга ме накараха да усетя, че светът е добър и никога не би могъл да ми омръзне.
Почти няма какво повече да ви разкажа. Докторът беше веднага отпратен; и постепенно благодарение на добрата храна и присъствието на любимата ми невеста предишната ми сила се възвърна. Лорна нито за миг не се измори да седи и да ме гледа как ям и ям, и пак ям. А пък сърцето й е такова, че никога не й омръзва да скита с мен тук и там из разни красиви места и обвила кръста ми с ръка (поне докъдето може да стигне), да си спомня за безбройните страхове и опасности, беди и горчиви разлъки, които ни бяха сполетели.
Аз продължих да обработвам земята както и преди, а милата ми майчица беше щастлива с нас, забравила всякаква ревност покрай растящите си внуци. И всички останахме доволни, когато един ден Лизи дойде и заяви, че щяла да се омъжи за капитан Блоксхам и никой не можел да й попречи, защото от всички мъже, които познавала, той единствен бил в състояние да оцени хубавия стил, когато го видел, и правилно да напише някоя дума, когато я чуел. И при положение че сега беше наследил поста на капитан Стикълс (самият Стикълс беше повишен) и притежаваше властта да събира данъците и да задържа каквото си иска, не можехме да кажем нищо против него и се надявахме, че ще бъдат щастливи.
Що се отнася до клетия Том Фагъс, неговото нещастие е всекиму известно. Анулираха му амнистията като участник във въстанието. Всички от нашия край знаят колко пъти успяваше да се измъкне от преследващите го войници. По едно време се чу, че бедният Том е заловен и обесен, но за щастие ние знаехме истината. С предана съпруга, прекрасен кон и обожаван от целия край той съумя да държи закона на разстояние, докато дойде нов крал и Том получи нова амнистия. След това добрият и почитан Том заживя къде повече къде по-малко трезв живот и първото нещо, в което възпита децата си, беше честността.
Изпратих малкия Енси в училище „Блъндел“ на собствени разноски, но преди това му смених името от страх хората да не му направят нещо. Нарекох го Енси Джоунс и мисля, че някой ден ще се гордеем с него. А той гледа на мен като на роден баща и няма никакво желание да предявява претенции към титлата на рода Дун.
Рут Хъкабак е все още неомъжена, въпреки че след смъртта на вуйчо Рубън наследи цялото му богатство. Всъщност без две хиляди лири, които според завещанието си вуйчо Бън остави на мен за това, че преди много години съм му „лъснал ботушите“. Познавам човек, който заслужава Рут, и макар че тя вече не е много млада, я обича така, както аз обичам Лорна. Според мен накрая ще спечели сърцето й и ако изобщо възнамерявам отново да танцувам някога, то това ще бъде на сватбата на милата Рут, ако подът е достатъчно здрав.