Ето защо веднага излязох навън с лулата в ръка. Горката Ани се беше върнала при бащиния си гроб и тихо ридаеше, тъй като не желаеше да безпокои никого. Нежно я изправих, засуетих се около нея и я зауспокоявах; в края на краищата не можех да й се карам там, а може би и тя не беше толкова виновна, колкото самият Том Фагъс. Ани много се зарадва, че съм отишъл при нея, и ми се извини, че е била така груба с мен. А после се опита да отклони вниманието ми от нейните лични истории и да го насочи към моите с Лорна. Скоро обаче установих, че не знае нищо, дори и името на моята любима, а само има някакви подозрения от това, което беше видяла. Аз обаче отново докарах разговора до Том Фагъс и посещенията му.
— Бедна моя Ани, ти наистина ли си му обещавала да му станеш съпруга?
— Но в крайна сметка, Джон, ти нямаш никакви причини — каза тя, следвайки собствените си мисли, — никакви особени причини, за да не обръщаш внимание на горката Сали Сноу.
— Без даже да попиташ мама или мен! О, Ани, това е голяма грешка! — продължавах аз темата за Том Фагъс.
— Но, Джон, ти знаеш как мама иска да се ожениш за Сали и съм сигурна, че ако речеш, още утре можеш да я вземеш. Тя обожава и земята, по която ходиш.
— Сигурно ти разправя, че обожава и земята, по която ходиш, но ти вярваш ли му, дете мое?
— Повярвай ми, Джон, Сали много те обича, а след смъртта на стария половината ферма ще стане нейна и ако си придава важности, то е само за да те накара да й обърнеш внимание. И знаеш ли каква добра доячка е, Джон? И какви сладки прави…
— Ани, престани вече да говориш глупости. Искам да знам истината за тебе и Том Фагъс. Имаш ли намерение да се омъжваш за него?
— Аз? Аз да се омъжа преди брат си и да го оставя, без да има кой да се грижи за него? Кой друг може като мен да пържи еленско месо освен, може би, Сали? Ела веднага да се приберем в къщи и още сега ще ти изпържа едно парче. Ами ти нищо не яде на вечеря!
Това си беше самата истина. И понеже предчувствувах, че ще последва кръстосан разпит, при който всяко момиче можеше да ме надхитри, оставих се да ме заведе в къщи, мислейки си за сърнешкото. Никога обаче не съм и допускал, че така изкусно ще бъда надхитрен, както се получи в действителност. Разбрала, че съм изоставил всякаква предпазливост, Ани се спря до вратата на двора и се престори, че й се е закачила роклята. И докато се опитвах да й помогна, тя ме погледна право в лицето, осветено от луната, и внезапно запита:
— Твоята любима може ли да пържи еленско, Джон?
— Не, не ми се вярва — отговорих, без да се замислям. — Та да не е някаква си готвачка.
— Но сигурно не е и наполовина хубава като Сали Сноу, нали?
— Ако искаш да знаеш, тя е десет хиляди пъти по-хубава от десет хиляди Салита — разгорещено отвърнах аз.
— О, но погледни само очите на Сали! — извика сестра ми.
— Веднъж само да зърнеш очите на Лорна Дун и никога вече няма да помислиш за Салините!
— О, Лорна Дун, Лорна Дун! — възкликна сестра ми малко поуплашена, но все пак пляскаше с ръце от възторг, че е разкрила тайната ми. — Лорна Дун е прекрасната девойка, която е откраднала сърцето на горкия Джони. Ще запомня името, защото е много странно. Но не, по-добре да го запиша. Дай ми шапката си, нещастни момко, за да го запиша на нея.
— Бих искал да ти дам една хубава плесница — отговорих аз, защото ужасно и се ядосах. — И щеше да си я получиш, ако преди малко не беше плакала, подло същество такова. Но ще я запазя за мистър Фагъс.
— О, не, Джон! Не, Джон! — започна да ме умолява тя и веднага стана сериозна. — Ръката ти така ужасно тежи, Джон, а и той никога няма да ти го прости. Сърцето му е много меко, но не може да понася обиди. Мили Джон, обещай ми, че няма да го удряш, а аз ти се заклевам, че ще пазя тайната ти дори и от мама, дори от братовчеда Том.
— И от Лизи, най-вече от Лизи — казах, тъй като много добре знаех кой от семейството ми щеше да е най-жесток с мен.
— Разбира се, и от малката Лизи. Младо момиче като нея не бива да знае такива работи. А освен това много ще ме е яд, ако не само аз, но и Лизи има право да знае тайните ти. О, Джон, жива душа няма да разбере, че си ми се доверил, въпреки че много ще се тревожа, когато нощно време те няма и знам, че си сред тези ужасни хора.
— Е, станалото — станало — отвърнах, — ти научи моята тайна и аз — твоята, и да ти кажа откровено, не знам кой от двама ни ще си изпати повече, когато това стигне до ушите на мама. Аз лично бих могъл да понеса постоянните разправии, но не и мълчаливото й страдание.