— И с мен е така, Джон.
Като каза това, лицето на Ани се проясни и кротките й очи заблестяха.
— Сега ще съм много по-щастлива, мили, защото ще се опитвам да ти помагам. Не се съмнявам, че твоята любима го заслужава. Надявам се, целта й не е нашата ферма.
— На нея?! — възкликнах презрително и това беше достатъчно.
— Много се радвам, ако е така — Ани умееше от всяко нещо да извлече полза, — защото, да ти кажа честно, подозирам, че Сали Сноу е хвърлила око на мандрата ни и на делвите ни за сметана, и непрекъснато ме разпитва за ливадите ни и за цвета на млякото…
— Тогава, Ани, ти беше права, като каза, че тя обожава земята.
— И нещата, които ходят по нея — добави тя и ме целуна. — Сали е хвърлила око на най-хубавата ни крава, но сега тя никога няма да бъде нейна!
Влязохме в къщи и заварихме съседа Николас Сноу дълбоко заспал. Надали обаче сънуваше, че ние двамата съвсем бяхме объркали плановете му. После Ани хитро ме попита:
— Джон, не би ли желал сега в гостната при мама да е Лорна вместо тези „модерни краварки“, както ги нарича вуйчо Бън?
— Разбира се, че го желая, Ани. Заслужаваш да те целуна само за това, че си го помисли. Божичко, струва ми се, че си знаела за нас поне от една година.
— И тя те обича с цялото си сърце, нали, Джон? — и Ани ме погледна така, като че ли искаше да каже, че много й се иска да разбере кой не би ме обичал.
— Точно това не иска да направи, Ани — казах аз, като знаех, че по-този начин ще й стана още по-мил. — Тя едва е започнала да ме харесва. Още е толкова млада, че засега обича само дядо си. Но надявам се, че лека-полека ще заобича и мен.
— Разбира се, че така ще стане. Тя просто не може да не те заобича — каза сестра ми.
— Ох, не знам — въздъхнах, с цел отново да получа потвърждение! — Момичетата са толкова странни.
— Нищо подобно — извика Ани. — Да обичаш някого е просто като доенето на мляко — стига да знаеш как да го правиш. Но ти не трябва да я оставяш твърде дълго сама. Това е моят съвет. Какъв глупак си бил, че досега не си ми казал! Отдавна да съм направила така, че Лорна да полудее по теб, Джони. Сега обаче иди в гостната, докато ти изпържа малко месо. Сали явно е решила да те покори точно тази вечер. Погледни само каква кърпа си е вързала; мен щеше да ме е срам да сложа такова нещо. Но ти няма да биеш горкия Том, нали?
— Аз ли? Никога, мила моя, но само заради теб.
XX глава
ОТНОВО ВУЙЧО БЪН
Докато все още се двоумях дали да влизам в гостната след всичко, което бях чул за Сали, Ани леко ме блъсна вътре. При това положение реших добре да я огледам и да се опитам да я поухажвам, просто за упражнение. Но като видях колко богато бяха облечени младите госпожици, какви реверанси взеха да ми правят и как заговориха за кралския двор, за последните рокли на еди коя си херцогиня и за профила на незнам коя си графиня вместо за мляко, сметана, яйца и други неща, от които разбираха, усетих, че в стаята има и друг човек освен нашите съседи.
И така си и беше. Зад пердетата близо до прозореца, полузадрямал, седеше не кой да е, а самият вуйчо Бън, а редом с него — едно дребно момиче: тихо, но много наблюдателно. Мама ме заведе при вуйчо Бън, а той пое ръката ми и промърмори нещо от рода, че съм бил по-голям от всякога. Попитах го как е, а той каза: „Горе-долу добре, въпреки шума, който вие, великани такива, вдигате.“
— Съжалявам, ако сме ви обезпокоили, сър — отвърнах учтиво, — но аз дори не знаех, че сте тук. А и трябва да имате предвид, че сега е жътва.
— Да, изглежда е така — отвърна той, — но имам предвид и че много се позволява, включително пиянство и разсипничество. А сега, това е моята внучка и наследница — тук той погледна мама, — моята наследница, малката Рут Хъкабак.
— Радвам се да се запознаем, Рут — отговорих и й подадох ръката си, която тя като че ли се побоя да поеме. — Добре дошла в „Могилата на дъждосвирците“, скъпа братовчедке Рут.
Братовчедката Рут само стана, направи ми реверанс и според мен малко поуплашено повдигна големите си кафяви очи.
— Ела да те заведа в кухнята, мила, и да те подхвърля до тавана — казах й просто, за да я поокуража. — Винаги правя това с малките момиченца, за да могат да видят как шунката и беконът висят под комина.
Тук вуйчо Бън избухна в смях, а Рут се извърна изчервена.
— Ти знаеш ли тя на колко е години, глупчо? — сухо каза вуйчо. — Тя, сър, миналия юли навърши седемнайсет.