Това беше всичко, което момичетата бяха видели и което ми казаха (тъй като аз самият никога не си бях в къщи през деня). Те настояваха да тръгна по следите му и да разбера къде ходи.
Аз обаче отказах да го следя — не само защото не исках да изгубя цял ден работа, но преди всичко защото смятах, че е нечестно и нередно. Така че момичетата ме оставиха на мира, но какво беше учудването ми, когато една сутрин открих, че Джон Фрай липсва, и останалите жетвари ми казаха, че бил заминал още преди закуска.
А когато вечерта се прибрах гладен и уморен в къщи, Ани я нямаше да ми приготви вечерята, Лизи не четеше край огъня, дори малката Рут не седеше на прозореца. Затова се отправих към стаята им в не дотам добро настроение. И там намерих и трите, жадно зяпнали Джон Фрай, който им разказваше някакво голямо приключение. До него имаше пълна кана с бира и той очевидно се смяташе за герой, а и девойките сякаш бяха на същото мнение.
— Браво, Джон — казваше сестра ми. — Прекрасно си се справил, Джон Фрай. Колко си бил смел. Сега бързо ни разкажи и останалото.
— Какво означават всички тези глупости? — попитах с глас, който ги стресна. — Джон Фрай, веднага заминавай при жена си, защото вместо утре сутринта още сега ще си получиш заслуженото!
Джон Фрай не отговори, а се зачеса по главата и гледаше девойките, като се надяваше, че ще застанат на негова страна.
— Мисля, че ти си този, който трябва да се маха — каза Лизи, като ме гледаше право в очите. — С какво право влизаш в стаята на млади госпожици, без да са те поканили?
— Много добре, мис Лизи. Предполагам, че мама има тук някакви права.
Запътих се да я извикам, защото знаех, че винаги беше на моя страна, но Ани ме хвана за ръката, а малката Рут застана на вражата.
— Седни, Джон, и ще узнаеш всичко, което сме направили, макар и да се съмнявам, че ще го одобриш.
Ето как разбрах с какво се бяха занимавали момичетата през последните няколко дни. Първо, любопитството им, свързано с тайнствените експедиции на вуйчо Бън, било прекалено силно. После, след като открили, че Рут не знаела нищо за деянията на дядо си, но изгаряла от любопитство да научи нещо, трите се уговорили да атакуват мен и като не успели, отишли при Джон Фрай, който за малко пари бил готов да изпълни всичките им желания. И същата тази сутрин, когато Джон Фрай не се беше появил на ечемичената нива, те му дали едно пони и го пратили по следите на вуйчо Бън и Доли.
Той ги следил от разстояние, докато стигнали до Омагьосаното тресавище, където изведнъж старецът се изгубил от погледа му. Джон се скрил зад едно дърво и зачакал. По едно време видял как от дупката под ствола на едно дърво се подала някаква бяла шапка. Но когато видял и човешко лице под шапката, така се изплашил, че се метнал на коня и се върнал обратно в пълен галоп.
Когато най-после Джон Фрай свърши, момичетата бяха много разочаровани, че не е останал още малко, за да може да ни разкаже повече неща. А аз му казах сурово:
— Джон, ти си сънувал половината от това, човече! — Гледах го право в очите и чаках да ми отговори.
— Не отричам — съвсем искрено отговори Джон, — че от време на време послъгвам, както всички хора. Но това не е лъжа, мастьр Джан. Бих предпочел да беше, момче. Щях да спя по-спокойно тази нощ.
— Вярвам ти, че казваш истината, Джон, и те моля да ме извиниш. На никого не казвай нито дума за това.
XXI глава
НЕОЧАКВАНА ПОМОЩ
Историята, която Джон Фрай ни разказа онази нощ, и твърдото ми убеждение, че е истинска, силно ме разтревожиха след предупреждението на съдията Джефрис, намеците на Джереми Стикълс, а също и най-различни разкази, слухове и тайни знаци, които можеха да се видят и чуят в пазарни дни и по разни места на развлечение. Знаехме със сигурност, че в Тонтън, Бриджуотър и даже в Далвъртън имаше силно недоволство срещу краля и съжаление по отминалите дни на пуританизма. Разбира се, аз бях казал истината, чистата и проста истина, когато бях уверил Председателя на върховния съд, че доколкото се простират познанията ми, в енорията Оър няма нищо подобно.
Сега обаче започвах да се съмнявам дали не бях сбъркал, особено след като чух, че в Линмът в нощна доба са стоваряли оръжие, а от някакъв хълм, известен с ехото си, нечии уши доловили тропот на войнишки крака. Сигурно за всеки конспиратор е ясно, че за тайните събрания, незаконното складиране на оръжие и паленето на сигнални огньове едва ли би могло да се намери по-удобно място от Ексмур с неговите дълбоки, тесни долини между хълмове, които се врязват далеч навътре в сушата.