— Господи, Чарли, това пък какво беше? Така се стреснах, че си изпуснах кутията. И огниво се изгуби, и всичко.
— По дяволите, човече, няма да се плаша от един бухал, я! Дай ми фенера и стой тук, докато отида да донеса друго огниво. Още не сме си довършили играта, приятелю.
— Това е вярно, момчето ми! Иди право у Карвър. Всички други сънливци хъркат, а и тази нощ няма нищо запланувано. И не спирай под прозореца на Главатаря. Кралицата нищо няма да ти каже, а Карвър ще ти зашие някоя плесница.
— Мислиш ли? Тази игра може да се играе и от двама — и след още няколко груби шеги, чух, че Чарли идва към мен. Дори закачи коляното ми, но нищо не забеляза. Само ако се беше обърнал, за един миг щеше да се превърне в мъртвец, но пияната му глава го спаси.
И така, оставих го невредим. После ми хрумна, че никога не бих намерил по-добър водач, тъй като той щеше да мине точно там, където исках да отида, искам да кажа — под прозореца на Лорна. Затова тръгнах след него надолу по някаква стръмна и виеща се пътека е перила по завоите.
Заведе ме до началото на ливадата, където потокът отново изскачаше изпод земята. От думите на Лорна и по описанията на мама знаех, че първата къща беше на Главатаря. Видях как Чарли се поспря за малко, подсвирна с пръсти и бързо я отмина. Мелодията, която изсвири, ми се видя много необичайна и зазвуча в ушите ми като нещо съвсем ново и прекрасно. Дори тихичко си я повтарях, докато запаметявах разположението на къщите и се възхищавах на красотата на селото. Бъбривият поток минаваше като улица между двете редици къщи, пред които тук-там имаше храсти, а отзад — две стени от стръмни скали. На лунната светлина всичко това приличаше на кътче от рая.
Мистър Чарли продължи надолу през селото и аз го последвах, като се придържах, доколкото можех, в тъмнината на сенките. Като минах покрай къщата на сър Енсор, сърцето ми подскочи, защото един от прозорците светеше и той беше значително по-висок от другите. „Това трябва да е стаята на моята мила“ — помислих си аз, защото точно тук беше спрял онзи млад нахалник, докато подсвиркваше. Смелостта ми направо се удесетори, защото, ако бяха дали Лорна на този негодник Карвър, тя сега нямаше да бъде в къщата на дядо си. С тези мисли в главата забързах след Чарлуърт Дун. После спрях зад едно дърво и видях как вратата на най-отдалечената къща се отвори и на прага застана самият Карвър, гологлав и разсъблечен. На светлината на лампата, която държеше, виждах огромните му гърди и ръце, покрити с черни косми.
— На кого съм притрябвал по това време? — изръмжа той. — Ако е някой млад негодник, тръгнал да хойка по моми, ще му строша кокалите.
— Всички хубавици са за теб, нали мастър Карвър? — отвърна Чарли със смях. — Ние, младите негодници, не бива дори и да ги поглеждаме.
— Ако още веднъж те заловя там, ще те пребия и ще те хвърля в реката.
— Може би, мастър Карвър, но не бъди толкова сигурен. Няма да те задържам повече, защото тази вечер не си приятен събеседник. Искам само огънче за фенера си и чаша уиски, ако ти се намира.
— А твоето огниво къде е? Ох, имаш късмет, че не съм дежурен.
— Някакъв огромен бухал прелетя между нас и Фелпс така се уплаши, че падна и изгаси светлината.
— Правдоподобна история или правдоподобна лъжа, а, Чарлс? Утре ще разберем истината. Хайде, вземай огнивото и се махай!
После затръшна вратата в лицето на младежа, който отново се върна на поста си. Когато минаваше покрай мен, чух го да си мърмори: „На всички лошо ни се пише, когато този стар звяр стане главатар“.
Както има една приказка, сърцето ми се беше качило в гърлото, когато застанах под прозореца на Лорна и нежно прошепнах името й. Къщата беше на един етаж и от тази страна имаше само два груби прозореца. Разбойниците сами си бяха строили къщите и, разбира се, ги бяха направили доста недодялано. А прозорците обикновено крадяха от околните ферми.
Не смеех да се обадя по-високо, защото забелязах, че на скалата от западната страна също има часовой. Той обаче ме видя до стената на къщата, приближи до ръба на скалата и извика:
— Кой си ти? Отговаряй! Едно, две, три — ще стрелям!
Беше на не повече от петдесет ярда от мен. В отчаянието си започнах да си подсвирквам и съвсем несъзнателно устните ми налучкаха странната мелодия, която бях упражнявал преди малко. Тази, която чух от Чарли. За моя най-голяма изненада, човекът свали пушката си и ми отдаде чест.