От своя страна сър Енсор не повика никого при себе си, дори и свещеник, и като че ли си умираше по свой собствен начин, успокоен и доволен. Само една от жените каза, че по лицето му познала и била сигурна, че желаел аз да застана от едната страна на леглото му, а Лорна — от другата. Час или два преди да умре, когато само ние с Лорна бяхме при него, той ни изгледа и двамата много тъжно, като че ли искаше да направи нещо за нас, но сега беше твърде късно. Лорна с надежда го попита дали не иска да ни благослови, но той само се намръщи. После отпусна едната си ръка, единият пръст на която беше препънал.
— Иска нещо от леглото, мили — прошепна ми Лорна. — Виж какво има там, от твойта страна.
Проследих посоката, в която ми се струваше, че сочи пръстът му, и заопипвах под дюшека, докато попаднах на нещо твърдо и остро. Извадих го и му го подадох. То проблясваше и искреше в тъмната стая.
— Ха, та това е стъкленото ми герданче — силно учудена извика Лорна. — Моят гердан, който той винаги ми обещаваше и от който е пръстенът ти, Джон. Но дядо го прибра, защото децата ми го дърпаха от врата. Може ли да си го взема сега, дядо?
Лорна отново се разплака, защото старецът не можеше да й каже (освен с едно немощно кимване), че точно това желае. След това тя ми даде огърлицата за по-сигурно и аз я прибрах във вътрешния си джоб. Той като че ли проследи действията ни и ми се стори, че остана доволен.
Преди погребението на сър Енсор скова най-силният студ на века, който стисна всичко в железните си пръсти и настъпи с каменен ботуш. Здравеняците, които копаеха гроба, счупиха три хубави търнокопа, преди да успеят да се преборят с вкочанената кафява пръст, където сър Енсор щеше да легне.
Погребението на стария разбойник беше величествена и вълнуваща гледка. Но никой не пророни и една сълза (освен Лорна), никой не го съпроводи и с една въздишка.
Аз наблюдавах церемонията отстрани — разбира се, не можех да участвувам поради социални и религиозни различия. Може би щях да постъпя по-умно, ако изобщо не се бях появявал, тъй като вече нямаше кой да ме защити от тези необуздани, неуважаващи закона мъже. Както научих от Гуени, и Карвър, и Съветника се били заклели, че ще ме убият. Те обаче не смееха да ме докоснат, докато старият им главатар умираше, нито пък влизаше в плановете им поне известно време след това да разклащат положението си, скарвайки се с Лорна, чиято крехка възраст и красота беше спечелила толкова от младежите на своя страна.
След погребението си тръгнах към къщи през тресавищата, като се мъчех да се позагрея чрез бърз ход. Все още не беше паднала нито една снежинка, цялата земя се беше втвърдила покрита с някаква суха кафява кора. Мъглата от последните три седмици се беше вдигнала и сега всичко беше сковано от силен и остър мраз, пронизван от леден вятър.
Но, божичко, същата тази нощ, последвала погребението на сър Енсор, започна такава снежна буря, за каквато нито бях чувал, нито бях чел, нито пък можех да си представя, че съществува. Точно по кое време на нощта започна, не мога да ви кажа, защото всички си легнахме веднага след вечеря, тъй като ни беше студено и не изпитвахме никакво желание за разговори. Вятърът мъчително виеше и небето беше тъмно, но понеже от години не беше падал голям сняг, не бяхме взели никакви мерки срещу бурята.
Когато вече бях си легнал, ми мина през ума, че правим голяма глупост, понеже един стар овчар, който се беше отбил да вечеря с нас, беше предрекъл силен снеговалеж и голям мор сред овцете и говедата. Каза, че е виждал и друг студ да започва като този — с остър източен вятър след няколкодневна влажна и студена мъгла. А на третата мразовита нощ паднал такъв сняг, че измрели половината овце и дори много елени и диви понита. Това се случило преди шейсет години и той имаше основание да го помни, тъй като тогава, докато изравял овцете си от другата страна на Дънкари Хил, измръзнали два от пръстите на краката му. Мама кимаше, понеже беше слушала от баща си за това, както и за трима мъже, които били измръзнали до смърт, и когато им смъкнали чорапите, краката им изглеждали ужасно.
И докато лежах и си спомнях как старецът поглеждаше и слушаше вятъра и как клатеше глава, обземаше ме безпокойство, защото в стаята ставаше все по-студено. Реших още на другия ден да прибера вътре всички овце, коне и крави, че дори кокошките и патиците, и да им дам много храна.