XXXIII глава
ЗЕМЕВЛАДЕЛЕЦ И БИЗНЕСМЕН
Крайно време беше да се захващам здраво за работа — от една страна, да наваксам загубеното през дългите и студени снежни месеци, но също и да се приготвя за нападение от страна на разбойниците, които при първа възможност щяха живи да ни изгорят в леглата. На полето все още нямаше кой знае колко работа, защото, когато земята се показа изпод снежната покривка, беше толкова мокра, че за оране и дума не можеше да става. Независимо от това обаче из къщата имаше много работа, а трябваше да се грижа и за добитъка, така че през цялото време бях много зает.
Що се отнася до Лорна, тя все излизаше навън, не можехме да я спрем. Наумила си беше, че вършим за нея много повече, отколкото заслужава, и че трябва да печели хляба си чрез упорития труд на собствените си ръце. Нямаше никакъв смисъл да й се повтаря, че от нея не се очаква да върши нищо, и ако някой я увереше, че от работата й няма никаква полза, тъжно се разплакваше. Дори беше започнала да работи в мамината градина още преди да се стопи снегът.
И въпреки че беше много приятно да я гледа човек как работи, като че цялото домакинство е легнало на плещите й, аз все пак бях силно разтревожен от много неща, а също и мама. На първо място, тя беше прекалено слаба и крехка за този груб труд и въпреки че бузите й се зачервяваха, за нея не беше никак добре непрестанно да мокри малките си крака. Освен това не можехме да понесем мисълта, че Лорна работи за прехраната си. И на последно място, но то беше най-лошото, градината на мама беше така разположена, че всеки можеше да се скрие и да я наблюдава, а дори да насочи и пушка срещу нея.
По същото време въпреки наводненията и лошото състояние на пътищата, скуайър Фагъс най-после дойде, яхнал прочутата си дореста кобила. И както всеки може да предположи, след четиримесечно отсъствие те с Ани имаха да си кажат ужасно много неща. Затова ги оставихме сами за известно време и когато сметнахме, че им е достатъчно, ние с мама влязохме, за да чуем какви новини ни е донесъл Том. Ани отиде да приготви обеда, а нейният любим ни разказа всичко.
Скуайър Фагъс ни носеше много добри новини, които ни разказа тапа умело, че се смяхме от сърце. Първо ни обясни как надхитрил адвокатите, които се занимавали с недвижимите имоти, когато така успешно купил земя миналата есен. Земята била бедна и дива, със съвсем тънък слой почва, който едвам покривал скалите отдолу, но при хубави дъждове от нея ставали прекрасни пасбища. И Том веднага разбрал за какво е най-подходяща земята му — за отглеждане на добитък.
Той знаеше как от всяко нещо да извлича полза и наредил нещата така, че спечелил и от тези необичайни студове, от които всички останали бяха обеднели. Научил кобилата си Уини да излиза в снежните вечери и да се сприятелява с дивите понита. И тя винаги се връщала най-малко с двайсет понита, които препускали след нея. Разбира се, само след пет минути Том успявал да ги вкара в двора си, тъй като и той самият умееше да цвили така, че да достигне до сърцето и на най-дивия кон. Хранел ги добре и чакал да дойде пролетта, за да ги обязди. Сега в двора му имало над триста от тези диви понита и според думите на самия Том били прекрасна гледка, когато ги хранел.
Попитах го как, за бога, е успял да изхрани толкова много коне в това изключително студено време. Отговори ми, че ядяли слама и трици, на което, разбира се, не можех да повярвам. Между другото, това беше любимият му номер — да обърква честните хора и да им показва колко е умен.
След това поисках да разбера какво смята да прави с всичките тези коне. Каза, че много лесно можел да ги превърне в пари. След като ги обяздел, възнамерявал да си запази най-красивите, а останалите да изпрати в Лондон, където познавал много търговци на коне. Не се съмняваше, че средно щяха да му донесат поне по десет лири па парче, тъй като в момента конете много се търсели. Усъмних се, че ще получи толкова много пари, но както се оказа по-късно, успя.
А после Том Фагъс настоя да уточним датата на сватбата му с Ани; мама ме изгледи въпросително и аз и отвърнах със същото. И тъй като вече не можех да не се съглася — в края на краищата човекът се беше замогнал, — казах, че трябва да оставим Ани сама да реши кога ще напусне дома си и така нататък. След това Том отиде при Ани, а аз тръгнах да търся Лорна, за да й съобщя за пристигането на братовчед ни.