Следващата му стъпка била да се обърне към мировите съдии на графството с молба да му разрешат да използува техните обучени отреди, за да атакува твърдината на Дун. Но като знаели колко трудно ще съберат хората си по това време на годината, офицерите започнали да си измислят най-всевъзможни извинения. На всичкото отгоре хората на Девъншир твърдели, че Баджуърти се намира в графство Съмърсет, докато тези от Съмърсет доказвали, че се намира в Девъншир. Аз лично смятам, че границата между двете графства се определя от Баджуъртската река, така че и двете страни едновременно са били и прави, и са грешели.
Тогава мистър Стикълс им предложил двете графства да обединят силите си и да унищожат тази разбойническа шайка, която и ги позоряла, и им вредяла. Никой обаче не искал да започне пръв. И така станало, че кралският пратеник се върнал без нито един войник и с голото обещание, че ще получи двеста човека, когато се оправят пътищата. Тогава съжалих, че сме пуснали Том Фагъс да си замине, тъй като смелостта и съобразителността му щяха да са ни по-ценни от половин дузина мъже. После обсъдихме положението с мистър Стикълс, като аз му разказах за присъствието на Лорна и всичко, което знаех за истерията й. Той се съгласи, че няма никаква надежда да избегнем нападение от страна на престъпниците, особено пък сега, когато знаят, че и той се е върнал. Похвали ме, че съм скрил житото така, че едва ли биха го намерили. Освен това препоръча още сега да се укрепят всички входове на къщата, да се стои на пост през нощта и смяташе, че веднага трябва да замина за Линмът, за да доведа войниците му да ни пазят фермата.
Понеже знаех, че долините още са наводнени, реших да мина по горния път. Накарах коня си да преплува през Лин на едно плитко място под нашата къща (където понякога можеш да прескочиш) и оттам в галоп изкачих хълмовете и тръгнах по билото. Всички долини от лявата ми страна се бяха превърнали в широки реки, а от дясно беше морето. Когато обаче се заспусках надолу към Линмът, уплаших се, че напразно съм бил целия този път. Река Лин бучеше и се пенеше, като разбиваше цели стволове в скалите. Малкото дървено мостче отдавна беше отнесено. А мъжете, които търсех, очевидно бяха от другата страна на придошлата река, понеже от моята страна нямаше нито една къща.
Тръгнах надолу по течението, докато стигнах до морския бряг, и там, за мой късмет, на отсрещната страна видях някакъв човек. И макар че не можеше да чуе нито дума поради оглушителния рев на реката, най-после успях да го накарам да разбере, че искам да мина оттатък. Друг човек му помогна и двамата избутаха една лодка във водата. След това навлязоха доста навътре в морето, за да заобиколят устието на бучащата река, и дойдоха при мен. Вторият мъж се оказа главният помощник на Стикълс. Той се върна да доведе другарите си, които взеха оръжието си, но се наложи да изоставят конете си. Накрая се оказа, че са само четирима, но дори и те щяха да са ни в помощ. След това с пълна скорост се отправих към дома. Мъжете щяха да ме последват пеша и да прекосят реката високо някъде из мочурищата.
Отклонението беше доста голямо, така че аз бях в „Могилата на дъждосвирците“ два часа, че и повече преди тях. Бяха издигнали знамето си на хълма като знак за двамината си стражи, които скоро дойдоха при тях, и войниците станаха общо шест.
И добре, че се прибрах толкова бързо, защото в къщи цареше силна възбуда, а всички жени трепереха. Когато попитах какво се е случило, Лорна, която изглеждаше най-спокойна, отвърна, че тя била виновна за всичко.
Ето какво ми разказа. Привечер излязла в градината под къщата, за да провери дали са поникнали зюмбюлите й. Била се приближила доста до брега на придошлия поток, когато изведнъж Карвър Дун стрелял по нея иззад някакви храсти от другия бряг. Куршумът се забил в земята пред краката й и я обсипал цялата с мека пръст.
Тя се хвърлила върху тревата, напълно неспособна да извика или да избяга, а Карвър Дун се приближил до самия край на потока, който единствен ги разделял.
— Този път те оставям жива — казал той с плътния си спокоен глас — само защото така е по-удобно за моите планове. Но ако не се върнеш утре и не донесеш всичко, каквото си взела, ето тук е твоята смърт, тук е твоята смърт, където отдавна те чака! — И като казал това, той посочил с пръст цевта на пушката си, а после се обърнал и си заминал, без нито веднъж да погледне назад.
Понеже очаквахме да ни нападнат тази нощ, приготвихме големи количества свинско, шунка и овнешко, а също и сайдер, за да има какво да пият войниците.
Преди да си легнат момичетата, Лорна каза нещо, което ми се стори много умно, и се зачудих как никога не се бях сещал за това. Но по-напред беше направила нещо, което не можех да одобря. Отишла при мама и започнала да й се моли да й разреши да се върне в Долината на Дун.