— Нищо съществено, Рут, просто ние всички много те обичаме. Възнамерявам да се женя колкото е възможно по-скоро. Ще дойдеш ли да ни помогнеш?
— Разбира се, че ще дойда, братовчеде Рид, ако… ако дядо може да се справи с търговията без мен. — И отиде до прозореца, опитвайки да представи въздишките за прозявки.
Що се отнася до мен, аз просто не знаех какво да правя. Помислих обаче и реших, че ако съм мъж на място, трябва да й кажа всичко. Тя дори не беше попитала за името на бъдещата ми съпруга. Може би мислеше, че е Сали.
Затова й разказах как от дълги години обичам Лорна, въпреки многобройните трудности и опасности. Колко клета и безпомощна беше тя, съвсем сама на този свят, и колко тъжна беше младостта й, докато най-после не я бях завел в къщи. И за много други неща й казах. Рут през цялото време ме слушаше, без да промълви нито дума и без нито веднъж да ме погледне, затова познах, че плачеше. А после, когато свърших разказа си, ме попита много тихо и нежно, но без да ми показва лицето си:
— А тя обича ли те, братовчеде Рид? Казва ли, че те обича с… цялото си сърце?
— Разбира се, че ме обича. Нима смяташ, Че човек като нея не е способен на такова нещо?
Рут не каза нищо повече. Прекоси стаята, преди да успея да я погледна, застана зад стола ми и нежно ме целуна по челото.
— Надявам се, че ще бъдеш много щастлив с… искам да кажа, в новия си живот — прошепна тихо тя, — толкова щастлив, колкото само ти заслужаваш, толкова щастлив, колкото само ти можеш да направиш другите около себе си. О, боже, колко съм немарлива. Толкова се срамувам, защото непрекъснато си мисля за дядо и това помрачава настроението ми. Ти ми разказа такъв прекрасен романс, а аз не ти налях дори една чаша вино. Ето, налей си сам, скъпи братовчеде, а аз ще се върна след минутка.
Тя излезе от стаята и когато се върна, човек вече не би познал, че е плакала; само ръцете й бяха студени и трепереха и ми каза да си налея още вино.
Вуйчо Рубън не се появи въобще и Рут, която ми беше обещала, че ще ни гостува две седмици, сега, преди да си тръгна, каза, че не можела и да си помисли да остави дядо си сам. Може би решението й беше правилно и аз не настоявах повече.
XXXVII глава
ПОСЕЩЕНИЕТО НА СЪВЕТНИКА
Яздех тази вечер към къщи, съжалявах Рут и изобщо не подозирах, че всичките ми мисли ще ми бъдат необходими за разрешаването на собствените ми проблеми. Прибрах се малко след мръкнало. Сестра ми Елайза ме посрещна с думите: „Не влизай там, Джон — и посочи мамината стая, — докато не съм поговорила с теб.“
— Боже господи! Сега пък какво искаш? Човек няма секунда мира от вас.
— Не сме нито ти, нито аз хората, които можем да пренебрегнем този въпрос. Става въпрос за нещо много важно във връзка с мистрес Лорна Дун.
— Казвай веднага — извиках аз, — мога да понеса всичко, свързано с Лорна, освен едно — че не ме обича.
— Това няма нищо общо със случая, Джон. Освен това съм сигурна, че никога не би трябвало да се страхуваш от такова нещо. Вече ми е омръзнало да я слушам как непрестанно хвали безбройните ти добродетели.
— Господ да благослови мъничкото и сърчице! — казах аз. — Темата е неизчерпаема.
— В това няма съмнение — отвърна Лизи с най-сухия си глас. — И все пак времето не е подходящо за шеги. Боя се, че ти ще пострадаш най-много от цялата работа. Познаваш ли човек с телосложението на Гуени, но шест пъти по-голям от нея, с дълга снежнобяла коса, толкова гъста, че сигурна съм, никога не би могъл да я реши. Поне досега не е измислен такъв гребен.
— Тогава иди и му предложи услугите си. Досега не е имало нещо, на което не си успяла да намериш недостатъци. По описанието ти се сещам за кого ми говориш, въпреки че лично аз не съм го виждал. Кажи сега къде е моята Лорна.
— Твоята Лорна е с Ани и предполагам, че здравата си поплаква. Тя знае, че този огромен човек е тук и че иска да се срещне с нея, но отлага разговора до завръщането на милия Джон.
— По какъв отвратителен начин съобщаваш и най-дребната новина! — казах нарочно, за да й го върна. — Кой мъж ще се влюби в такава злобна котка като теб? Но стига съм се занимавал с това. Отивам да оправя работата.
Бях почти сигурен, че този човек е не друг, а Съветника, от когото се страхувах много повече, отколкото от сина му Карвър. Предчувствувах, че от посещението му могат да произлязат само злини, затова веднага отидох при Лорна и с натежало сърце я заведох право в мамината стая, за да се срещне с ужасния си посетител.
Мама стоеше до вратата и правеше реверанси от време на време, докато Съветника изнасяше реч върху държавата и земята. Престори се, че не ме забелязва, но веднага се запъти към Лорна, като й протегна и двете си ръце.