— Мило мое дете, скъпа моя племеннице! Как чудесно изглеждаш! Мисис Рид, моите почитания, въз вашия край има прекрасни неща. Никога не бих повярвал, че кралицата ни може да изглежда така царствена. Наистина, гостоприемството е най-изисканата и най-романтичната от всички добродетели. Мила Лорна, целуни чичо си, за мен това е истинско удоволствие.
— Може би за вас е така, чичо, но боя се, че сте пушили, което ще развали моето удоволствие.
— Права си, дете мое. Колко е чувствително обонянието ти! Всички сме такива. Дядо ти също беше известен със силно развитото си обоняние. Ах, огромна загуба, скъпа мисис Рид, ужасна загуба за целия край! Както казва един от нашите велики писатели — мисля, че беше Милтън, — „И никога не ще съзрем подобен нему.“
— Извинете, сър — намесих се аз, — но Милтън никога не би могъл да напише нещо толкова прекрасно и толкова просто. Това го е казал великият Шекспир.
— Грешката е моя — каза Съветника и леко се поклони. — Това трябва да е синът ви, мисис Рид, големият Джон, борец и познавач на литературата. Ех, госпожо, как всичко се промени от моята младост! Всичко е изключение на женската красота, която, струва ми се, се увеличава с всяка измината година. — Тук старият негодник се поклони на мама, която наистина изглеждаше много добре, а тя се изчерви и направи още един реверанс.
— А сега, макар че обърках поетите, не греша, когато казвам, че този млад фермер е привлякъл вниманието на нашето клето девойче. И що се отнася до мен, напълно одобрявам избора и. Аз никога не съм отдавал голямо значение на разликата в произхода или общественото положение. Сега мисля, че мога да се смятам за законен настойник на тази млада дама, макар че формално не съм имал честта да бъда определен за такъв. Нейният баща беше най-големият син на сър Енсор Дун, а следващият съм аз. И като настойник на Лорна, госпожо, аз с готовност давам пълното си съгласие тя да се омъжи за вашия син. Каква прекрасна двойка ще бъдат! И ако можем да прибавим и неговата сила към нашата…
— О, не, сър, о не! — извика мама. — Изобщо не бива да си мислите такова нещо. Той е възпитан да бъде толкова честен…
— Хм! Това променя нещата. Решителна пречка за живот в семейство Дун. Но, мисис Рид, мисля, че той ще успее да се пребори с тези предразсъдъци.
— О, не, сър! Никога не би могъл! Никога не би могъл! Още като беше толкова мъничък, сър, той не можа да открадне дори и ябълка, когато някакви лоши момчета се опитали да го накарат да краде.
— О — мрачно поклати глава Съветника, — при това положение, страхувам се, че случаят е неизлечим. Познавам и други такива. Когато стане така, положението е безнадеждно. От човек с такива разбирания няма никаква полза.
— О, не, сър, от Джон има много полза — възпротиви се мама. — Той може да върши работа за трима.
— Ставаше дума, госпожо, за полза в по-висши сфери, за сила на ума и сърцето. Главното нещо за нас на този свят е да гледаме широко на нещата. Но като говорим за сърцето, какво прави моята племенница Лорна, та не идва да ми благодари, че съм се съгласил с моминските й капризи?
След това предизвикателство Лорна излезе напред и погледна чичо си право в лицето.
— За какво трябва да ти благодаря, чичо?
— Скъпа моя племеннице, нали току-що ти казах. За това, че премахнах най-голямата пречка, която вероятно би се появила между теб и обекта на твоите чувства.
— Да, чичо, щях да съм ти много благодарна, ако знаех, че си го направил само защото ме обичаш, и не бях толкова сигурна, че има все още нещо, което криеш от мен.
— Съгласието ми — каза Съветника — заслужава още по-големи похвали за това, че е още по-великодушно и искрено, тъй като пред лицето на един съществуващ факт някои по-слаби умове биха сметнали бракосъчетанието ви за невъзможно.
— За какъв факт става дума и трябва ли да науча за него, сър? — попита Лорна.
— По мое мнение, да, добра ми племеннице. Според мен той ще осигури една прекрасна основа за непоклатимата хармония във вашия брак. Вие, и двамата толкова млади, ще имате рядкото преимущество да започнете съпружеския си живот с една тема, която бихте обсъждали с еднакъв интерес винаги, когато взаимно си омръзнете…
— Не ви разбирам, сър. Не можете ли да ми кажете направо за какво става дума?
— Мило мое дете, по този начин подклаждам нетърпението ти. Любопитството е най-мощният женски инстинкт и съответно и най-забавният. Но щом си решила да научиш моите силни истини, ето ги: твоят баща уби бащата на миличкия Джон, а бащата на миличкия Джон уби твоя баща.
След тези думи Съветника се облегна назад и заслони очи от светлината на свещите. Той беше от тия хора, които предпочитат да наблюдават, вместо да бъдат наблюдавани. Лорна обаче дойде да потърси помощ при мен и аз отидох при нея, а мама изгледа и двама ни.