Отидохме в кухнята, където му налях чаша силно уиски с гореща вода и го почерпих с една от пурите на безстрашния Том Фагъс, защото в момента този Дун беше наш гост и бяхме длъжни да се отнасяме с него като с гост. Докато пушеше, той ми казваше какво мнение има за жените изобщо и че винаги установява колко били неразумни.
— Ето това им е най-лошото — каза старият човек през дима от пурата си, — щом започнеш да разговаряш разумно с една жена, тя се ядосва. Напълно безсмислено е да очакваш от нея да реагира логично на някой разумен довод.
— Сигурен съм, че в нищо не съм сигурен, сър — отговорих му аз с любимата си фраза, тъй като винаги беше вярна. — Както виждате, съвсем не познавам жените, освен майка си и сестрите си.
— И тях не познаваш, синко — каза Съветника, който вече беше изпил чашата си. — Ако успееш да разбереш майка си и сестрите си, ха, че ти си ги разбрал всичките. А сега по нашия въпрос, Джон — продължи той, след като пресуши до дъно и втората чаша. — Като ви гледам така, вие сте ужасно добри хора. Вместо да ме предадете на войниците, както бихте могли да сторите, вие правите всичко възможно да ме напиете.
— О, не, сър. Нищо подобно, ваша милост. Да ви приготвя още една чашка? Толкова рядко до огнището ни сяда такъв голям джентълмен. Само искам да ви се извиня, сър, че сестра ми Ани не може да ви сервира нищо тази вечер.
— Синко — отвърна Съветника и застана до огъня, за да докаже, че е трезвен, — тази вечер смятах да ви нападна, но вие коренно изменихте намеренията ми, и то не защото сте много изкусни или защото много ви обичам, а защото най-простичко ме възприехте като човек, на когото може да се вярва, и го съчетахте с уюта на дома си, с хубаво вино и тютюн. Не си спомням откога не съм се чувствувал толкова добре.
— Ваша милост ме кара прекалено много да се гордея, защото от всички неща, които ни радват и ни помагат да спим добре нощем, най-главното е да сме угодили добре на госта си.
— Тогава заслужаваш добър сън нощес, Джон, защото на мен не е лесно да се угоди. И макар че моето семейство днес не заема това положение, което имаше някога, все още съм дотолкова джентълмен, че да остана доволен, когато добри хора са се опитали да ми угодят.
XXXVIII глава
КАК СЕ НАДИГА СМЕТАНАТА
Тази нощ Съветника не беше в състояние да се прибере сам у дома или поне се престори, че не беше, затова остана да спи в едно от най-хубавите ни легла. А аз от своя страна не знаех какво да мисля — дали наистина беше започнал да изпитва добри чувства към нас, или само се преструваше, за да ни измами. Нито пък успях да разбера какво означаваше малката история, която Лорна ми разказа по-късно. Същата тази нощ тя се събудила и й се сторило, че някой обикаля около скрина и гардероба й. Но щом се изправила в леглото и се заослушвала, шумът веднага престанал и понеже знаела, че имаме много мишки, тя отново си легнала и заспала.
След закуска Съветника отиде с Ани да види как правим прочутата си кисела сметана, от която беше изял цял леген. След като се поразговорили малко, Ани решила, че това е един прекрасен джентълмен, а и много справедлив, защото заклеймил всички, които говорели срещу Том Фагъс.
Обяснила му целия процес в най-големи подробности: как отначало сметаната се загрява на дървени стърготини, после как се охлажда и накрая как се сгъстява.
— Чувала ли си някога — попитал Съветника, на когото разговорът с Ани доставял голямо удоволствие, — че ако прекараш над сметаната, без да докосваш повърхността й, наниз маниста или нещо подобно, тя ще стане три пъти по-гъста?
— Не, сър, никога не съм чувала подобно нещо — казала Ани и искрено ококорила срещу него сините си очи. — Колко е полезно човек да чете книги! Но това много лесно може да се опита. Ще отида да донеса кораловата си огърлица. Само че това не е магия, нали, сър?
— Разбира се, че не — отвърнал старецът. — Аз лично ще направя опита. Но коралите няма да свършат работа, дете мое, нито пък нещо оцветено. Мънистата трябва да са от най-обикновено стъкло и колкото се може по-лъскави.
— Щом е така, знам нещо много подходящо — извикала Ани. — Може би най-лъскавото нещо на света, и е абсолютно безцветно, освен ако не се гледа на слънце или при светлината на свещта. Лорна има такова нещо. Гердан от стари стъклени мъниста или мисля, че ги наричат скъпоценни камъни. С радост ще ни го даде. Веднага отивам да го донеса.