— Скъпа моя, тези мъниста надали притежават и половината отблясъка на хубавите ти очи, но, Ани, дооре запомни, че не трябва да казваш за какво ти е, или че аз ще го използувам, или изобщо каквото и да било, иначе цялата работа ще се развали. Донеси го тук, без да казваш никому нито дума, ако знаеш къде го държи.
— Разбира се, че знам. Джон й го пазеше, но тя го взе от него, За да си го сложи, когато миналата седмица… искам да кажа, когато някой беше тук, и той каза, че било нещо много ценно. Но ценно или не, нищо няма да му стане, ако само го прекараме над съда, нали, сър?
— Да му стане ли?! — извикал Съветника. — Напротив, ще му направим добро, мила моя. Той ще ни помогне да се надигне сметаната и можеш напълно да вярваш в думите ми, младо девойче, че който направи добро на този свят, то винаги му се връща. — Докато й говорел, той я гледал толкова нежно, че както ни каза Ани по-късно, просто й се дощяло да го целуне, но не могла да се престраши. Затова само изтичала да донесе огърлицата на моята Лорна.
И без да каже никому, Ани я занесла и я разклатила пред очите му, за да може да й се възхити.
— О, за това старо нещо ли ставало дума? — казал нехайно Съветника. — Помня го това старо герданче. Но щом няма нищо по-добро, не се съмнявам, че то ще ни свърши работа. Три пъти по три отгоре ще го мина. Кринкум, кранкум, трева и детелина! От какво се боиш, глупаво дете?
— Добри ми сър, но това е истинска магия! Сигурна съм, защото има рима. О, какво ще каже мама сега? Ще мога ли при това положение да отида в рая? О, ето, виждам как се надига!
— Разбира се, че я виждаш. Само че не бива да гледаш, защото магията ще се развали и дяволът ще отлети със съда и ще удави всички крави, чието мляко се намира в него.
— О, сър, колко е ужасно! Как можахте да ме накарате да извърша такъв грях?
— А сега — прошепнал старецът, — за това никому нито дума. Нито пък ти или който и да било друг трябва да влизате тук поне още три часа. Дотогава магията ще си е свършила работата. Гърнето ще се е напълнило догоре със сметана, а ти ще си ми благодарна за тайната, от която можеш да направиш състояние. Сложи герданчето под това гърненце, което никой не трябва да повдига един ден и една нощ. Не се страхувай, девойче, нищо лошо няма да ти се случи, ако изпълниш всичко, каквото ти казах.
— О, разбира се, че ще го изпълня, стига да ми кажете какво трябва да направя.
— Иди в стаята си, без да говориш с никого, заключи се вътре и се моли три часа.
След това Съветника си тръгна. Сбогува се с мама по възможно най-галантния начин и когато вече си беше заминал, тя каза: „О, какви лъжи се разправят за хората или по-скоро, какви измислици — просто защото някой си имал по-добри обноски. Лорна, защо никога не си ни говорила за твоя чаровен чичо? Лизи, забеляза ли как падаше сребристата му коса върху кадифената му яка и колко бяха бели ръцете му? И как се поклони и сведе поглед от най-искрено уважение към мен! А после така силно се разчувствува, че не можеше да говори, а само мълчаливо стисна ръката ми. О, Лизи, толкова прекрасни неща си ми чела за рицари и дами, но нищо не може да се сравнява със Съветника.“
— Можете да се омъжите за него, госпожо — казах аз, влизайки в стаята, макар да знаех, че не биваше да го правя, — ще има с какво да ви заплати за възхищението. Откраднал е сто хиляди лири.
— Джон, ти си луд! — извика мама, но въпреки това пребледня като смъртник.
— Разбира се, че съм луд, мамо. Заминал си е с огърлицата на Лорна. Петдесет ферми като нашата не биха могли да й я заменят.
Последва дълго мълчание. Мама, понеже не можеше да гледа мен, гледаше Лизи, а Лизи се беше втренчила в мен.
Бях така побеснял, че, струваше ми се, можех да стъпча сърцето на всеки. Не се ядосвах толкова заради стойността на огърлицата, нито че всички се бяхме държали като глупаци, а за това, че Лорна щеше да скърби за старинната си играчка, и най-вече ме беше яд на Съветника, че беше нарушил свещените закони на гостоприемството.
Но Лорна тихичко дойде при мен, както една жена винаги трябва да прави, постави едната си ръка на рамото ми и ме погледна. Сякаш дори се боеше и да ме гледа. Сведе очи и въздъхна, и макар че не ми каза мито дума, разбрах, че в гнева си сигурно съм приличал на самия Сатана. Засрамих се, че дотолкова се бях самозабравил, а тя ме попита: „Скъпи Джон, нима искаш да си помисля, че се интересуваш повече от парите ми, отколкото от мен самата?“
Отведох я настрани от останалите, защото исках да й обясня нещата само на нея. Тя обаче въобще не ме остави да говоря: „В момента ти имаш задължения към майка си. Ударът е много по-силен за нея, отколкото за мен.“