Разбрах, че е права, макар че не можех да проумея как се беше досетила. Помолих я веднага да отиде при мама, тъй като имах нужда от малко време да размисля и да ми попремине гневът.
И Лорна отиде при мама, хвана двете й ръце и каза: „Скъпа майко, ако ти си тъжна, и аз ще бъда тъжна.“
Клетата ми майчица сведе глава на рамото й и се разплака; и плака толкова дълго, че Лизи заревнува и отиде да й донесе две носни кърпички. А що се отнася до мен, на сърцето ми сега беше много по-леко, отколкото през всичките тези дни, след като Том Фагъс беше открил стойността на огърлицата. Сега никой не можеше да ме обвини, че желая Лорна заради парите й. А може би и разбойниците щяха да ни оставят на мира, при положение че беше загубила богатството си.
Но с никакви думи не мога да ви опиша мъката на Ани. Клетото момиче беше толкова сигурно, че ще намери огърлицата под гърнето, че дори гордо ме предизвика да съм го повдигнел, ако съм смеел — нещо, което, разбира се, бях направил много отдавна. Когато обаче повдигнахме гърнето и отдолу нямаше нищо, бедната Ани се свлече покрай стената, пребледняла като платно. Лорна, която много я обичаше, като че ли я познаваше от петдесет години, я успокояваше доколкото можеше и проклинаше всички диаманти.
Същата нощ се върна и Джереми Стикълс (за чието отсъствие Съветника положително е знаел), напълно въоръжен и готов за голямата атака. Всеки Дун знаеше не по-зле от нас, че този път работата е сериозна. Затова всички ние (или поне нашите хора, защото аз лично още не бях решил дали ще участвувам) бяхме сигурни, че ще срещнем твърд отпор и съответна подготовка.
Беше толкова странно, а и съвсем невъзможно за обяснение да гледаш и слушаш как няколкостотин селяни остреха вилите си и се хвалеха, като че ли всеки щеше лично да убие поне десет разбойника, докато само преди една година същите тези хора се страхуваха да прошепнат и една думичка срещу рода Дун. Смелостта им беше пораснала, откак ги изненада вестта за нападението на нашата ферма. Изходът от битката вероятно силно ги беше окуражил.
Джереми Стикълс се смя от сърце, като разбра за Аниния нов метод за производство на сметана, но мрачно поклати глава, когато му казахме за загубата на диамантите, особено след като научи колко са ценни.
— Синко — каза той, като ме отведе настрана, — това, за което се досещах преди известно време, след разказа ти за тези чудесни скъпоценности, ми се струва нещо много повече от догадка. Ще пазиш ли в пълна тайна всяка чута от мен дума?
— Заклевам се в мъжката си чест.
— Това ми стига, Джон. Достатъчно добре те познавам, за да те карам да се заклеваш, макар че имам това право. А сега, момчето ми, това, което ще ти кажа, от една страна, ще те уплаши, но, от друга, ще облекчи съзнанието ти. Чета по лицето ти като от книга, синко, и виждам, че си силно разтревожен от нещо, което старият злодей е казал, преди да открадне огърлицата. Опитвал си се да не мислиш за него, опитвал си се даже да го омаловажиш заради жените, но в действителност то ти е причинило по-голяма мъка дори и от тази подла кражба.
— Щеше да ми причини мъка, Джереми, стига да можех да му повярвам. Но само като си помисля за Лорна, само като си помисля, че ще я целуна и в този миг ще си спомня, че баща й е отнел живота на моя баща!
— Само като си помисля — повтори Джереми, подражавайки на гласа ми, — за Лорна, която те обича, Джон, за Лорна, която ще те целува и през цялото време ще си мисли: „Бащата на този човек е убил моя баща.“ Защо не погледнеш на въпроса от нейната страна, а не само от твоята?
— Мога да го гледам и от петнадесет страни, резултатът си е все същият. Джереми, ще се опитам да ти призная, че се опитах да го възприема по възможно най-лекия начин отчасти за да заблудя Съветника и отчасти защото моята мила се нуждаеше от подкрепата ми, и го понесе толкова смело, и се държа с мен толкова благородно. Но само на теб тайно ще призная без срам, че една жена може по-лесно да пренебрегне такова нещо, отколкото един мъж.
— Защото сърцето й е по-голямо, синко, когато истински обича, макар и да не е толкова умна. А сега, ако сваля този товар от плещите ти, имаш ли сила и смелост да се нагърбиш с нов?
— Ще направя всичко, на което съм способен.
— Е, това е повече, отколкото би могъл да направи всеки друг — каза той и започна своя разказ.
XXXIX глава
РАЗКРИТИЕТО НА ДЖЕРЕМИ
— Добре знаеш, синко — каза Джереми, като здраво дръпна от лулата си и се настани удобно на стола, — че от известно време насам мое задължение (което щеше да е непоносимо, ако не беше вашето огромно гостоприемство) беше да претърся внимателно вашия край и да науча всичко за всички. Самият край е доста странен и хората мислят по различен начин от този, на който сме свикнали в Лондон. Това обяснява и много от нещата, които ме объркваха в началото — най-вече любезността ви към хора, които виждате за пръв път в живота си. Обяснява също и защо сте се подчинявали толкова дълго на тиранията на този разбойнически род Дун.