Майка му стара! Тоци усети, че този път би могъл да направи нещо. Ако беше по-бърз, би могъл да го нападне отстрани, докато сабята стоеше забита в асфалта, и да отдели Маширо от оръжието му. Или пък да го удари в бъбреците. Или да го сграбчи отзад и да му направи суплес. Съзнаваше, че Нийл ги учеше да се съпротивляват на естествения подтик да се бият емоционално, и да не се връщат към навиците от уличния бой. Спомняше си всичко онова за опасността да изгубиш едната точка и да станеш неуравновесен. Но това беше смешно. Той познаваше уличния бой, не знаеше айкидо. Както и да е, сега трябва просто да създава работа на Маширо, докато дойде Гибънз. Той хвърли поглед през рамото си. Проклетият Гибънз все още беше на петдесет метра и хич не си даваше зор да дойде тук със старото си приятелче, който и да е той, по дяволите.
Слънцето се отразяваше в черния шлем на самурая. Малките медни плочки върху бронираните му гърди блещукаха. Сега Маширо крещеше непрекъснато срещу Тоци. Дишаше тежко, а струйките пот разчленяваха като мраморни жилки кървавите петна по лицето му. Миришеше ужасно.
Хайде, човече, направи го пак. Същият ход. Хайде, грозен изверг. Направи ми услуга.
Нечовешки гърлен рев изригна от самурая, когато се втурна отново с високо вдигната над главата сабя.
Тоци се усмихна. Да го вземат дяволите! Той го правеше пак! Същото движение!
Той застана стабилно, принуждавайки краката си да стоят спокойно до подходящия момент в очакване сабята да се задвижи в дъга надолу, издебваше мига и предвкусваше своята контраатака.
Тоци чакаше и чакаше, после се помести, извъртайки се встрани, и застана рамо до рамо с Маширо, докато острието разсичаше пространството на предишното му място. Сега! Той застана зад Маширо и бръкна под лактите му, като си представяше как ръцете му се мушкат под мишниците на самурая, как пръстите му се сплитат зад потния врат под шлема. Почувства как натиска бързо и силно надолу, принуждавайки го да пусне сабята.
Обаче мисълта му бе там преди ръцете и не стана така, както предвиждаше.
Докато Тоци протягаше ръце и се подготвяше за атака, Маширо изведнъж се завъртя в кръг и удари, порязвайки го точно над лакътя с близката до дръжката част на сабята. Шокът, че е посечен, накара всичко да почернее за част от секундата. Тогава Тоци чу една от жените да изпищява и инстинктивно стисна раната с другата ръка, отдръпвайки се бързо назад, преди да е дошъл смъртоносният удар.
Маширо ръмжеше и се смееше. Тоци погледна към ръката си. Якето и ризата бяха тънко срязани, кръв се процеждаше през пръстите му. Това проклето чудо беше остро като бръснач. Тоци изведнъж се почувства виновен. Това бе наказанието му, че е пренебрегнал указанията на Нийл — по логиката на католическите училища.
— Застреляй го! Застреляй го!
Самураят насочи вниманието си към пискащия от микробуса глас.
— Застреляй го!
Роксан крещеше на Лорейн, която стискаше револвера с две ръце, примижала и трепереща, и се опитваше да се прицели в Маширо. Той вече крачеше предпазливо към тях, накланяше се вляво и дясно, докато наближаваше микробуса със скорпионската си походка. Грухтенето му беше предизвикателно и заплашващо. Приближаваше се като паяк към муха. И за него бе очевидно, че Лорейн никога не е стреляла с пистолет.
— Хей, задник! — изкрещя Тоци. — Ела да ме довършиш! Хайде, копеле такова, не ме оставяй. Свърши си работата, безчестен кучи син!
Маширо не му обърна внимание, съсредоточен в криволичещия си танц към жените.
Роксан се побърка там горе. Мамка му! Остави ги на мира, дебелоглаво копеле. Тоци се затича с всичка сила. Тичаше направо зад Маширо и го изрита по седалището на панталона.
Маширо изригна като вулкан, обърна се и започна да сече бясно със сабята.
Тоци отскочи назад извън досега му, стиснал раната, опитвайки се да не се поддава на собствения си гняв.