— Мене, задник! Разправи се първо с мен!
Маширо се втурна с несръчна спъната походка. Тоци се обърна бързо и побягна с всичка сила от самурая. Чу неземен рев зад себе си и забави ход, за да погледне през рамото си. Маширо стоеше, заел позиция, вдигнал сабята като бейзболен играч в очакване Тоци да отговори на предизвикателството му. Тоци погледна към микробуса, после се обърна и застана с лице към него. Няма да го изплаши.
Маширо бързо се втурна и атакува. Тоци приклекна и острието избръмча над главата му. Маширо се препъна от силата на собствения си замах, а Тоци пак го ритна по задника и побягна в обратната посока.
— Хайде, чудовище! Хвани ме!
Той погледна напред към микробуса и долови ужаса в лицето на Роксан. Тичайки, надникна през рамото си. Маширо заби сабята си във фара на една кафява корола и пак нададе онзи задгробен вик — бойния вик на самураите. Той се втурна бясно. Гонеше Тоци с все сила, следваше го, докато той бягаше предизвикателно в зигзаг по алеята и се обръщаше в противоположната посока, избягвайки му отново. Тоци се питаше кой ли пръв ще остане без въздух. Виждаше пред себе си задницата на черния кадилак, както и Роксан, и Лорейн, застанали до задните врати на микробуса в съседство. Чувстваше се слаб и немощен, едвам си поемаше дъх, но тежките стъпки на Маширо сега бяха непосредствено зад него. Вече не можеше да мисли, просто действаше. Адреналинът задвижи краката му, когато присъствието зад него стана осезаемо. Погледна бързо назад и видя заплашителния блясък на острието. Продължаваше да тича с цялата си енергия. Давай, давай, не спирай! Тогава внезапно си спомни нещо от снощи. Сабята вече се движеше към главата му, чувстваше я как се приближава. Никакво време за мислене. Само за действие. Така и направи.
Тоци спря рязко и се обърна с лице към Маширо, както Нийл му бе показал. Когато сабята се сниши само на сантиметри от лицето му, той сграбчи ръцете на Маширо върху дръжката, подпря лакътя на самурая, натисна веднъж надолу, за да наруши равновесието му, после още веднъж с намерение да изпълни хвърлянето. Маширо се преметна мигновено. Тоци премигна и се стресна, спомняйки си внезапно, че трябваше да вземе и сабята. Проклетата сабя още беше в Маширо. Обаче, когато вдигна поглед, той видя тялото на самурая увиснало във въздуха, с главата надолу, тресящо се жестоко. Тоци продължи да мига. Беше объркан. Имаше нещо нередно. Сабята се изплъзна от пръстите на Маширо и издрънча на настилката. Тоци се чувстваше зашеметен. Не можеше да разбере какво, по дяволите… После кръвта се стече от хромирания връх на крилото на кадилака и той лъсна на слънцето, щръкнал от гърдите на Маширо. Чак тогава Тоци разбра, че самураят се е нанизал на него. Като японски бръмбар, забит с карфица.
— Мадонна миа!
Тоци се обърна към дрезгавия глас и с изненада видя, че старият дядка, увиснал на ръката на Гибънз, е Кармине Антонели.
— Я тихо! — скара се Гибънз на стария дон и после погледна към Тоци, който държеше раната си. — Лошо ли си ранен?
Тоци дишаше запъхтяно и кашляше.
— Не знам. Мисля, че не.
— Вдигни ръката над главата си. Да стои по-високо от сърцето — каза Антонели. — Това ще намали кървенето.
Гибънз го зяпна:
— Сега пък доктор ли си?
— Само се опитвам да помогна — сви рамене Антонели.
— Само се опитай да млъкнеш.
Антонели пак сви рамене и се загледа встрани.
Гибънз хвърли едно око на ръката:
— Прав е. Вдигни си ръката. Между другото, връщам си обратно думите за онова, което учиш. Айкидо ли беше? Хубава хватка. Поразен съм.
Тоци направи физиономия и посочи с глава към висящия самурай.
— Не знам — измърмори той, — мисля, че свърши работа, но май не беше както трябва…
— Господи, ти си бил жестоко копеле. Никога не си ми казвал това за себе си. — Роксан мина зад гърба му и свали ръката му да я огледа.
Без да го пита, тя му свали якето, отпра скъсания ръкав на ризата и направи турникет от него. Очите й бяха нежни и загрижени. Докосването на ръцете й го караше да се чувства още по-зашеметен. Може би вече не беше сърдита.
— Няма ли да кажеш „благодаря“ за избавлението? — попита той.
— Нямам такова намерение.
— Не? — По дяволите.
Тя се усмихна лукаво и показа онова невероятно пространство между зъбите си:
— Но ако това ще те накара да се почувстваш по-добре…
— Не, не, не… няма нужда — ухили се Тоци. — Само ми кажи едно нещо. Как, по дяволите, се забъркахте с…