Айвърс надзърна над очилата си, погледна Гибънз и после спря скептичния си взор върху Тоци. Това беше още един от оттренираните му жестове, който би трябвало да означава нещо. Глупости. Ако нямаш доверие в Тоци, защо, по дяволите, се съгласи изобщо да участва в това разследване, задник такъв? Хайде, започвай.
Айвърс изпусна дълга, примирена въздишка и поклати глава. Гибънз го чакаше да каже нещо, но той продължаваше да клати глава.
— Е, каква е историята, Брант?
Айвърс му се намръщи и пак се загледа в Тоци.
— Не е много обещаваща, Бърт.
Гибънз преметна няколко пъти карамелчето върху езика си. Той мразеше първото си име — Кътбърт, както и всяка вариация върху него, но рядко казваше някому повече от веднъж, че предпочита да го наричат с фамилното му име. Ако наистина го познавате, то тогава знаете, че не бива да го наричате със собственото. По този начин познаваше кои са истинските му приятели.
— Какво е становището на лабораторията за двата трупа? — попита Тоци.
Гибънз му беше казал само да слуша и мълчи, но Тоци го лазеха мравки, когато слуша. Никога не слушаше. Започвай да тракаш като пищов, глупако. Точно това чака Айвърс — повод да те натика обратно в архивата. Ама че гений.
Айвърс пак погледна Гибънз. Изглежда, нямаше желание да се обръща директно към Тоци. Откъде да знаеш — може и да хапе.
— Доколкото съм запознат, и двамата знаете, че труповете, намерени във фолксвагена, са на мъж и жена. Костният анализ определя, че са на около двадесет години. Съдейки по чертите на лицата, считат, че двамата са били или корейци, или японци, но това е само предположение. Не намерихме регистрирано обаждане за изчезнали лица, съвпадащо с техните описания. Компютърът не разпозна отпечатъците от пръстите им, затова можем да заключим, че са чужденци. Ще се опитаме да издействаме от корейските и японските власти проверка на отпечатъците, но основавайки се на досегашния си опит, от Вашингтон ми казаха, че сътрудничеството в международни разследвания не е на много преден план в програмите им там, на Изток.
— Разрезите ли са били причина за смъртта? — попита Тоци.
Айвърс поклати глава и зарови внимателно из страниците на доклада, докато намери онова, което търсеше. Явно още не му се щеше да погледне Тоци. Вероятно не можеше да забрави, че тези двамата го бяха накарали да преглътне изпражненията съвсем неотдавна, като го принудиха да вземе отново Тоци на работа. Кой знае? Може би Айвърс още се чудеше на себе си.
— Раздробените вратни прешлени на двете жертви свидетелстват за силен удар с някакъв тежък предмет. Раните по торсовете са нанесени след умъртвяването.
Тоци издаде напред долната си устна и зарея поглед през прозореца. Гибънз познаваше позата. Той вече сглобяваше една от забележителните си теории. Гибънз се кълнеше в Бога, че ще го изрита в зъбите, ако пак измъкне дяволските култове.
— Споменава ли лабораторията нещо специфично по отношение на раните? — Карамелчето издрънча в кътниците му.
— Казват, че раните са причинени от дълго, едностранно, режещо като бръснач острие. Най-вероятно някакво извито острие. Нашите хора потвърждават мнението на медицинския експерт, че и двете рани са нанесени с един удар. Айвърс рязко пое въздух. Гибънз знаеше, че това е само за ефект. При Айвърс всичко беше така. — Една от техничките в лабораторията е добавила собствена бележка. Тя мисли, че е възможно оръжието да е било… катана, не знам как се произнася. Японска самурайска сабя. Има десетки търговци на принадлежности за бойните изкуства в страната, които ги продават с пощенски поръчки. От Вашингтон ще ни изготвят списък.
Гибънз премести карамелчето от другата страна на устата си:
— Съвпада ли начинът на извършване с някой, който имаме вече регистриран? — Освен Джак Изкормвача.
Айвърс поклати глава:
— Компютърът избълва сума обезобразявания, настъпили след смъртта. Конкретно обаче — нищо подобно.
Тоци захапа долната си устна и погледна към Гибънз:
— Може би това е някаква ритуална история?