— Готов ли си? — запита той Маширо на японски.
Самураят кимна и изтегли сабята си на два-три пръста от ножницата. Тъмна кора покриваше остатъка от малкия пръст на дясната му ръка. Нагаи видя металния отблясък на извадената от Маширо част от сабята. Това беше мястото, където острието се съединява с дръжката и където бяха гравирани древните йероглифи: „Съсече наведнъж четири тела — в ръцете на Ямашита от Кинки.“ Той знаеше, че Маширо се надява да прибави подобен свой надпис някой ден.
Нагаи хвана една черешка за дръжката, повъртя я за момент между пръстите си и после рязко я захвърли към Маширо. Самураят моментално изтегли сабята и нанесе удар с трудно проследимо движение. Нагаи видя едната половинка от черешата на няколко стъпки от крака на Маширо. Другата половина беше изчезнала някъде.
— Много добре — каза Нагаи.
Маширо постави обратно катаната в черната кожена ножница:
— Моля, продължавайте — каза той на японски. Целта му беше съвършенството, а не похвалите. Нагаи се прекланяше пред дисциплината му. Мислеше си дали да каже на Маширо за предложението на д’Урсо — цял ден разсъждаваше върху него и още не можеше да реши дали този ход щеше да е разумен или не. Чудеше се как би реагирал Маширо на това. Щеше ли да следва желанията на господаря си, без да ги подлага на съмнение? Или би изгубил уважението на самурая, защото е изменил на своя господар?
Нагаи избра нова череша и я хвърли така, че да опише висока дъга. Тя започна да пада далече пред Маширо, но самураят се втурна бързо напред и острието изсвистя отдясно наляво, разсичайки целта на две.
— Не те ли притеснява пръстът? Не личи да е повлиял на умението ти.
— Уча се да го компенсирам — отвърна Маширо. — Отслабената ръка трябва да ми напомня за моята грешка.
Нагаи кимна замислено. Маширо живееше като в книгите. Все пак сигурно имаше някакво недоволство. Нагаи с положителност негодуваше срещу Хамабучи всеки път, когато го наказваха.
— Съжалявам, Маширо, но трябваше да се направи.
Маширо гледаше озадачено:
— Защо се извинявате? Такъв е законът на якудза. Така трябва да бъде. Това е всичко.
Нагаи хвърли още една череша, все едно изстрелваше топче за игра с палеца и показалеца си. Тя полетя направо към лицето на Маширо. Сабята застана над главата на самурая, след малко полетя надолу и посрещна черешата точно пред носа му. Двете половинки паднаха право в краката му.
Маширо пъхна сабята в ножницата:
— Изглежда, това ви притеснява, господарю. Толкова ли дълго живеете в Америка, та забравяте нашите обичаи?
Нагаи премяташе друга череша между пръстите си и наблюдаваше самурая. Маширо го разбираше. Той можеше да разговаря с Маширо. В крайна сметка и двамата бяха изгнаници.
— Може и да съм бил твърде дълго тук — каза най-после Нагаи. — Но животът тук е добър. Започва да ми харесва. В много отношения ми харесва повече, отколкото у дома. — Той погледна въртящата се в ръката му череша. — Но ако толкова ми харесва, защо постоянно мисля за връщане? Дали е само за да бъда отново с децата си? Или наистина има нещо друго?
— Вашето объркване е мъгла, която ще се разсее. Вашата цел е да видите пак Япония, да бъдете при децата си и най-важното — да завоювате отново достойното си място във Фугукай. — Изречени на японски, думите на Маширо бяха грубо красноречиви. Той говореше с абсолютна увереност. Нагаи би искал и той да притежава такава увереност.
— Да… предполагам. — Той постави черешата на езика си, откъсна й дръжката и я запремята покрай бузата си.
— Обаче се притеснявате за Рейко — продължи Маширо. — Бихте искали да вземете тази жена с вас в Япония.
Нагаи кимна. Маширо го познаваше твърде добре.
— Да живея достойно в Япония с Рейко, с децата си… Това ще бъде рай. — Започваше да прилича на глупава мечта.
Маширо поклати глава:
— Няма рай. Само борба.
— Победата е рай.
Маширо се намръщи и отметна глава, обмисляйки твърдението.
— Да… може да се каже.
Нагаи взе по една череша във всяка ръка и внезапно ги хвърли отдолу към самурая. Маширо изписа насечена осмица с острието, разрязвайки и двете. Една неправилна половинка се търкулна и се удари в острия черен връх на обувката от крокодилска кожа, която носеше Нагаи.