— А ти, Маширо? Искаш ли да се върнеш в Япония?
— Ако вие желаете това.
— Но не ти се иска много — усмихна се Нагаи.
Маширо поклати глава:
— Не, тук е по-добре за мен. Оттатък ме търсят под дърво и камък. Ако се върна, отново ще бъда преследвано животно. — Той вдигна поглед към бронята на стената. — Предпочитам да не повтарям съдбата на Ямашита.
Нагаи се загледа в конструкцията на древната броня — мънички, потъмнели медни плочки, здраво навързани в сложна плетеница от тъмнозелени, кафяви и черни кожени ивици. Той знаеше историята за прародителя на Маширо, който е носел тази броня — Ямашита, незаконния син на най-прочутия самурай в Япония Мусаши Маямото. Поне така твърдеше Маширо, понеже се предполага, че Мусаши не е имал деца. Според Маширо господарят на Ямашита — Нагаи — загинал в битка и всичките му самураи били принудени да станат ронин — скитащи воини, обречени на живот в постоянно движение и мародерство поради безпризорния им статут. Независимо от репутацията му на страшен майстор на сабята Ямашита умрял като селянин в резултат на най-обикновена вендета. Прерязали му гърлото, докато оправял някаква жена. Убиецът бил нинджа, нает от китайски търговец на коприна, който загубил от Ямашита при игра на зарове любимия си кон. Много е непочтено да убиеш човек, когато прави любов, но това било типична тактика за нинджа според Маширо. Нагаи се питаше дали Маширо ще го счита за ронин, ако изостави Хамабучи заради д’Урсо. Дали самураите някога са преминавали на друга страна?
Нагаи взе още две череши и ги хвърли високо и надалече от двете страни на Маширо. Самураят изтегли дългата сабя с дясната ръка, късата в лявата и разпери ръце като хищна птица. Бързо се придвижи надясно, после отскочи наляво. Катаната разцепи едната череша, обаче вакидзаши само успя да отпрати другата през помещението към купчината кашони. Маширо се намръщи и измърмори нещо на себе си.
Нагаи сдъвка още една череша.
— Я ми кажи — заговори той, — какво мислиш за д’Урсо? Честно.
Маширо повдигна вежди:
— В какъв смисъл?
— Мога ли да му имам доверие?
— Досега му вярвахте.
— Тогава?
Маширо отпусна ръцете си върху дръжката на дългата сабя над колана му.
— Нещо ви тревожи. Какво? Какво е сторил д’Урсо?
Нагаи мислеше да му каже, но в последния момент промени решението си.
— Не е направил нищо конкретно. Само понякога имам лоши предчувствия. Постоянно се улавям, че искам да знам какво действително мисли. На повърхността изглежда чудесен, но като че ли постоянно има някакво досадно подводно течение, особено когато Франчоне е наоколо. Просто не се чувствам както трябва покрай тях.
Маширо се почеса по врата.
— Не разбирам много от чувства. Само действия.
Нагаи знаеше, че ще каже нещо такова. Много ми помогна.
— Струва ми се, че д’Урсо има някои големи идеи, които могат да разрушат сътрудничеството ни с мафията. Не бих позволил това да се случи.
— Какво значение има на кого продаваме нашите роби? — сви рамене Маширо.
— Хамабучи иска да правим бизнес с фамилията на Антонели. Знаеш колко държи на стария си приятел от дните след войната Антонели.
— Всичко е война, непрекъснато. Коя война?
— Тази, която изгубихме. — Умник. Така ли е говорил прадядо ти на господаря си? — Хамабучи ми го каза направо. Ако партньорството ни с фамилията на Антонели се разпадне, ще бъда виновен аз. Вече каза предостатъчно. Ще изгуби твърде много пари. — Тогава Нагаи вдигна разтворената си длан да покаже двата отрязани пръста на Маширо. — Още един пръст няма да го задоволи, ако тази сделка се провали. Аз вече съм практически заточен. Единственото наказание, което остава, е…
— Смърт. — Маширо поклати глава като кон. На чия страна беше в крайна сметка, по дяволите?
Тогава самураят падна на колене и се поклони на своя господар.
— Каквото и да става, аз ще бъда до вас. Имате моята клетва.
Нагаи се усмихна уморено, Маширо беше сигурен човек, а и много силен. Но какво от това, той беше само един, а можеха ли мафиотите на д’Урсо със сигурност да го предпазят от отмъщението на Хамабучи? Едва ли, ако всички са като онзи шут Франчоне.
— Хамабучи има много хора наоколо, които ни следят — каза той. — При нас имаше шестдесет, но знам, че са повече. Хората от нашия екип, тези, за които се предполага, че изпълняват наши заповеди, на практика получават нареждания направо от него. Знам го. Живея с убийци навсякъде около мен. — Нагаи хвърли нова череша в устата си, а после я изплю. Защо ли, по дяволите, ядеше тези боклуци?