Когато негърът се приготви, сенсеят му върна меча и повториха техниката бавно, като той обясняваше тънкостите на групата. Накрая двамата с негъра коленичиха и се поклониха един на друг.
— Шомен-учи Кокю-наге — каза той. — Упражнявайте се в две редици. Без да се гоните, моля. — Няколко души се изсмяха.
Тоци беше заинтригуван. Никога преди не е виждал подобно нещо. Приличаше на номер, но той имаше чувството, че не е. Остана до края на урока.
Когато урокът свърши, той изчака учениците да се разпръснат, преди да отиде при сенсея, който беше свалил странната си пола-панталон и беше зает със сгъването й върху тепиха. Изглежда, беше доста сложна работа.
— Здрасти — каза той и клекна, за да слезе до нивото на погледа на сенсея.
Човекът заби поглед в обувките му:
— Не с обувки върху тепиха, моля ви.
Тоци незабавно стана и си свали мокасините засрамен. Трябваше да бъде по-предвидлив.
— Съжалявам. Кажете ми, това, което правехте тук, не беше карате, нали?
Сенсеят поглади плисетата на панталона и поклати глава.
— Курсовете по карате за възрастни са в четвъртък и събота.
Отговорът му не беше неприязнен, но притежаваше нещо от онази любезна уклончивост, характерна за много хора през шестдесетте години. Задаваш въпрос, той ти отговаря, но ти се струва, че не си получил никаква информация.
— И какъв беше този курс? — трябваше да попита Тоци.
— Айкидо.
— Айкидо — кимна Тоци. Беше чувал за това, но не знаеше нищо за него. — Кажете, какво е айкидо?
Сенсеят спря и вдигна поглед към него. Той като че ли преценяваше Тоци, опитвайки се да определи какъв тип отговор може да възприеме.
— Айкидо е японско бойно изкуство. Базира се на влизането в хармония със силата на една атака и обръщане инерцията на нападателя срещу самия него.
Тоци кимна отново:
— Хареса ми онази хватка, която направихте с едрото момче. Онова с меча.
Сенсеят се усмихна и продължи да скатава панталона си, приглаждайки гънките надолу от колана, преди да ги скатае.
— Шомен-учи Кокю-наге? — Той погледна нагоре към Тоци. — В движение?
— Да, в движение. Май сериозно трябва да се напънеш, за да хвърлиш някой толкова голям. Направихте го да изглежда много лесно.
— Това е едно от нещата, към които се стремим — минимално усилие.
— Искате да кажете, че беше лесно?
— Не беше трудно — сви той рамене.
По-трудно, отколкото да се разговаря с теб?
— Вижте, казвам се Майк Тоци. — Той извади легитимацията си и му я показа. — Специален агент във Федералното бюро за разследване. — Той се спря за секунда, осъзнавайки внезапно, че за първи път изпълнява тази процедура, откакто се беше завърнал. — Бих искал да задам няколко въпроса. За бойните изкуства по принцип. Впрочем вие не сте обект на това разследване, така че не се притеснявайте.
— Не съм се притеснил. — Сенсеят вдигна черния панталон, вече сгънат в прибран вързоп, и се изправи. Протегна ръката си към Тоци. — Нийл Чейни.
Тоци премести мокасините в другата ръка и се здрависа. Застанал редом до него, той забеляза колко дребен е в действителност Чейни. Изглеждаше някак по-голям, по-страшен, когато практикуваше айкидо.
— Разследвам двойно убийство, при което жертвите са починали от единичен удар във врата, повредил фатално гръбначния стълб. Изглежда, е извършено с някакъв тъп, тежък предмет, но на този етап не изключваме нищо. — Тоци не понасяше начина, по който говори. Приличаше на онези облечени в колосани яки и полиестерни костюми с жилетка ченгета, които не можеше да търпи. Замисли се дали все така ще се изразява. Искрено се надяваше, че няма. Съзнателно се опита да отпусне лицето си, преди да зададе въпроса. — Би ли могъл някой, който владее бойно изкуство като айкидо, да кажем, да извърши нещо подобно?
Чейни сви вежди, обмисляйки въпроса.
— Директен удар във врата? Не, не е айкидо.
— Защо не?
— Айкидо е чисто самоотбранително бойно изкуство. В айкидо никога не започваш атака. Реагираш, когато те атакуват, и използуват агресивността на нападателя срещу самия него. Това, което описвате, повече прилича на контактно карате, таекуондо, у-шу — твърдите бойни изкуства. Някой добре владеещ едно от тези изкуства вероятно би имал способността да убива.