Выбрать главу

Тя отпи от виното.

— Не е нужно да се извиняваш, знам как е. Колкото по-лепкав е един ресторант, толкова по-добра е храната. Знам няколко заведения в Трентън съвсем като това.

Възжилавият сервитьор дойде да вдигне чиниите и да остави салатите. Изглежда, беше роднина на акордеониста.

— Всичко в ред ли е? — попита той.

— Прекрасно — кимна Тоци.

— Някакви желания към оркестъра? Искам да кажа — след подборката на Синатра.

— Знаят ли „Когато луната блесне в очите ти като голяма пица“? — запита Роксан.

— Ама разбира се. — Келнерът се ухили като булдог. Явно също мислеше, че тя е страхотна. Вдигна купата с мидените черупки и се оттегли.

— Е, тази трябва да я изкарат добре — каза тя с конспиративен блясък в очите.

Тоци отпи от виното и си спомни истинското име на песента — „Това е любов“. Реши да не търси намеци и символи, поне засега.

— И така, Роксан, след като беше толкова добра да ми бъдещ съпруга по време на срещата, иска ми се да ти върна услугата, като ти помогна по твоя проблем с японските гувернантки, ако мога.

Тя въздъхна дълбоко и подпря бузата си с длан:

— Не знам какво да правя. Както вървят нещата, няма да издържа и три месеца.

— Разкажи ми.

— Няма кой знае какво за казване. Подбиват ми цената. Не знам точно колко взимат японките, но трябва да е по-малко от нас, понеже ни откраднаха целия бизнес.

— Откъде се вземат?

Тя сви рамене:

— Бих искала да знам. В тази страна има само шепа училища за гувернантки и аз съм представител на всичките.

— Искаш да кажеш, че академия „Ийстлейк“ всъщност не обучава гувернантки. Ти си търговски агент на тези училища.

— Точно така. Да наричам бизнеса си академия е малко изхвърляне, но подобен етикет ти е нужен, за да привличаш клиенти. Хора като господин Халбасян се впечатляват от нещо, наречено академия „Ийстлейк“. — Тя превключи на британски акцент, докато казваше това, после се засмя, но пресилено. — Моето предположение е, че всичките тези японски момичета са незаконни имигранти.

— Възможно е. Обаче самостоятелно ли работят, печелейки от добрия бизнес, или зад тях стои някаква организация?

— А, не, имат агенция… ако може така да се каже. Една от по-приказливите ми клиентки не издържа и ми разказа всичко за тях, когато се обади да откаже гувернантката, която й бях намерила. Бръщолевеше как някаква госпожа д’Урсо от Шорт Хилз я е снабдила с чудесно малко японско момиче, което вършело абсолютно всичко — без да задоволява нещастния й съпруг, предполагам. Доколкото разбрах, тази госпожа д’Урсо върти истинска нелегална търговия направо от дома си — никакви обяви, никакви реклами по жълтите страници, всичко става с устна уговорка. Обзалагам се, че и данъци не плаща. Очевидно тя е въвела цялата тази японска мода и както чувам, безпогрешно убеждава сополивите новозабогатели дами, че просто трябва да наемат някое от момичетата й. Същите дами, които ми бяха и хлябът, и маслото, а гази година ги изпускам на рояци.

Тоци набоде на вилицата си салата аругула и се замисли дали да й каже, но после реши, че е по-добре да си мълчи. Може и да греши, но ако подозрението му се окажеше вярно, то конкуренцията й е много по-силна, отколкото е предполагала. Той знаеше един д’Урсо, живеещ в Шорт Хилз — Джон д’Урсо, най-агресивният капо от фамилията на Антонели. Ако тази госпожа д’Урсо е съпруга на Джон д’Урсо, то защо, по дяволите, от всичко на света се е захванала точно с агенция за гувернантки? Питаше се дали всичките й гувернантки са японки. Чудеше се дали убитото момиче от „Бръмбарът на смъртта“ беше от нейните. Имаше много неща за чудене.

— От мълчанието ти заключавам, че проблемът ми е доста безнадежден.

Той поклати глава:

— Не… не непременно. Можеш ли да ми намериш адреса на тази госпожа д’Урсо? Мога да го пусна на отдела по имиграция и натурализация. Може да се заинтересуват и да проверят тези момичета имат ли зелени карти.

— Сигурна съм, че ще ти го намеря. Ще разприказвам тази бивша клиентка. Устата й няма затваряне. — Роксан вече изглеждаше по-весела. Тоци се чувстваше леко главозамаян. Наистина искаше да й помогне.

Той нагълта още малко аругула и й се усмихна окуражаващо, обаче нямаше намерение да уведомява Отдела по имиграция и натурализация. Те обичат да си провеждат мръсничките рейдове, които може да са добри за тях, но не и за него. Разследваше двойно убийство, а те най-вероятно ще оцвъкат работата. Могат да получат своето и по-късно.