— Пристанищната полиция реагира и изпратиха водолаз да проучи. Той докладва, че вратите са заключени и че на предните седалки има две тела.
Елъм отново погледна Гибънз в очакване на реакция, но той му отвърна с каменна физиономия. Предпочиташе първо да чуе подробностите. Елъм продължи с доклада:
— Убиецът очевидно не е знаел, че бръмбарите са херметически. Не вярвам да е искал това нещо да изплава. Момчетата от пристанищната го извлякоха до този пристан. Казаха, че ще е по-лесно да го извадят оттук. Не знам. Рекоха, че не е проблем да го изкарат преди пиковия час. Обаче още щом започнаха да го вдигат над водата, предната ос се скъса. Дръпнали са го много рязко, така ми каза кранистът. Предното стъкло някак си се разби, като удари водата, и тогава колата започна да потъва. Уведомиха ме, че при това положение може и цяла нощ да вадят тази проклетия. Казах им да действат и да измъкнат телата.
— Това пък, по дяволите, защо си го направил?
— Не исках рибите да започнат да ги ядат.
Гибънз изсумтя през смях и поклати глава:
— Акули?
— Човече, в Ню Йорк всичко е възможно.
— Продължавай, харесва ми. Първо изтърсвате това гъзоболие на ФБР и после ми казваш, че сте прецакали всички улики, които би могло да открием. Лаборантите от Вашингтон ще ти изпратят цветя за този номер, Елъм.
— Отделът разреши да се извадят телата. Взимайте си ги и тях.
— Точно така, прехвърлете топката! Големи сте майстори. — Гибънз намести слънчевите си очила. — И още не ми е ясно защо ни повикахте. Това не е престъпление от федерално значение.
— Дръж си панталоните. Стигнах и до това. — Лейтенант Елъм прехвърли още една страница. — Ако погледнеш по-отблизо, Гиб, ще видиш, че номерата на колата са от Джърси. Доплавала е до Манхатън от Джърси, където вероятно е станало убийството, а това означава, че са засегнати два щата, и както знаеш, това пък означава, че си е чисто твоя работа, Гиб. — Елъм направи кръгче с палеца и показалеца около окото си и разтресе рамене от смях.
— Проверихте ли водата в мотора? Можете ли да докажете, че тя е от Джърси?
Лейтенантът само сви рамене — не ми е работа.
— Добре де, аз съм тук — каза Гибънз — и мога да свърша тази работа вместо вас. Къде са сега труповете?
Усмивката на Елъм изведнъж изчезна при споменаването на труповете.
— Медицинските експерти направиха предварителен оглед и ги откараха в моргата преди малко.
— И?
— Грозна работа. — Елъм издиша дълбоко и погледна в бележките си, преди да продължи. — Жертвите са от мъжки и женски пол. И двамата — азиатци. Точната причина за смъртта не е известна засега — Елъм вдигна очи от тефтера, — но ако ги беше видял, нямаше да се затрудниш.
Гибънз погледна с присвити очи към Елъм.
— Какво искаш да кажеш?
Елъм се почеса по ухото:
— Бяха срязани наполовина. Точно през средата. Но не са кълцани, разбираш ли, по начина, по който би го сторил някой в желанието си да натика жена си в торби за боклук и да я изпрати на бунището. Тези разрези бяха различни. Бяха… по-чисти.
Гибънз се опита да си представи за какво става дума, но всичко, което успя да измисли, бяха големите пържоли в месарския хладилник на супермаркета.
— Какво означава „по-чисти“?
— От това, което видях, личеше, че убиецът направо се е опитал да разсече жертвите наполовина. Прорезът в мъжа е от лявата страна. Пресякъл е гръбнака. На жената беше отдясно, не чак толкова дълбок, но почти. Голям зор видяха момчетата от моргата да ги извадят от колата, без да се разпаднат. Медицинският експерт каза, че не би се изненадал, ако някои органи са се изгубили във водата. Толкова големи са разрезите. Но както казах, озадачаващото тук е, че са много чисти, прецизни, Гиб. Никакви признаци на търкане или кълцане не видях. Бих казал — като пържоли. Никога не съм виждал тяло с такива рани. Гладки, дълбоки разрези.
Гибънз си свали очилата и зачака стомахът му да се успокои. Усещаше на гърлото си това, което беше обядвал — шкембе.
— Пържоли, а? Искаш да кажеш, че трябва да проверя всеки хладнокръвен касапин в Джърси?
Елъм поклати бавно глава:
— Ти си дебелокожо магаре. Подобни гадости вече не ти правят впечатление. Виждал си всичко това и преди, така ли?
— Какво очакваш да направя? Да си извадя носната кърпичка и да поплача малко? Състраданието към жертвите не влизаше в длъжностната характеристика, когато постъпвах в Бюрото. Изпитвам съжаление в други моменти. Работата ми е да откривам чудовищата, които вършат подобни гадости, за да не могат да ги повторят. Разбра ли ме? — Каменно твърда болка се изви като змия в корема му. Копелдак.