— Ох, за бо…
— Млъкни, Боби. — Д’Урсо му се скара като на куче. — Не е рисковано, Мишел. Има здрав делови смисъл. Погледни бизнеса с колите. Японските коли бяха много евтини в тази страна, но после оттатък се изхитриха и вдигнаха цените. И какво стана?
— Не знам, Джон. Какво?
— Търговците започнаха да вкарват по-евтини коли от Корея. Разбираш ли, скъпа, трябва да се съобразяваш с пазара. Да търсиш най-изгодната цена.
— Но, Джон — изхленчи тя, — ние не говорим за коли.
— Слушай, дай да ти го обясня с пример от твоята област — гувернантките. Тези момичета сега ни струват по двадесет и пет хиляди на парче, нали? Това означава, че трябва да настаним всяко момиче в някой дом и то да работи четиринадесет месеца, докато си възвърнем първоначалната инвестиция. Сега, ако получаваме момичетата по-евтино, можем да съкратим времето за оборот на средствата и съответно да получим печалба по-рано.
— Да, Джон, но ти не разбираш. — Хленченето й се засили. — Японските момичета имат реноме. Хората ги желаят в домовете си. Те са нещо възприето. Обаче порасналите деца на войната от Виетнам, Лаос и Камбоджа? Опомни се, Джон. Няма да се продават толкова лесно. Не могат да заменят японките.
— За какво идват при теб тези дами, Мишел? За японски украшения или за гувернантки. Повярвай ми. Предложи им добра цена, и те ще наемат бебетата на войната.
— Не знам, Джон. Тези японски момичета ми държат ръцете вързани единствено да ги контролирам, а кой знае какви ще бъдат новите? Само ще ми се трупнат нови главоболия. Може би е добре да изчакаме малко, преди да направим промяната.
— Прекалено се тревожиш за всичко, Мишел. — Господин Последна Дума на Модата трябваше да пусне своята лепта. — Мислиш, че якудзите са единствените, които могат да държат твоите момичета в пътя? Майната им, не са ни нужни. Момичетата няма да ти избягат, повярвай, защото даже след излизането на якудза от играта нашите хора ще държат здраво юздите на всички.
— Боби — каза тя, — те не са глупави. Някои започват да усещат, че са измамени. Всички момичета имат достатъчно възможности да избягат. Не е като да са вързани с вериги или каквото и да е. Имат пари…
— Джобните пари, които им даваш? Къде ще отидат с тях? Дори ако ги спестяват, колко далече мислиш, че може да стигне някое от тези деца без зелена карта и паспорт? Събуди се, Мишел! Както и да е, повечето от твоите момичета в общи линии още са доволни. Неприятностите ни ги създават момчетата от фабриката.
— Нали! Сигурно си забравил, че едно от твоите момичета избяга с гаджето си и бе убито от твоя приятел Маширо.
Тоци спря да диша. Кажи му пак името, дявол да го вземе. Не ми е приятел.
— Още имам кошмари, като си спомня онова заглавие за „Бръмбарът на смъртта“. Постоянно се питам кога ли вестниците ще публикуват нейна снимка. Тогава какво ще разправям на семейството, при което работеше, а? Ще ме хване язва, за бога.
— Скъпа, казвал съм ти много пъти, че вестниците няма да публикуват снимката й — каза д’Урсо. — Ако имаха такава, досега да са я използвали.
— Как можете и двамата да бъдете толкова спокойни, по дяволите? — изхленчи тя. — Държите се, като че нищо не е било. Страхувам се!
За момент никой не проговори.
— Знам, че се тревожиш — каза тихо д’Урсо, — но това, от което се тревожиш, е старецът, нали?
— Разбира се, че се страхувам от стареца — отвърна тя с полугласен шепот. — Ти наруши изричната му заповед. Каза ти да не използваш момичетата за проститутки, но въпреки това ти реши и го направи. Какво ще стане, ако научи за публичния ти дом в Атлантик сити?
— И какво, като разбере?
— Той ти каза да не ги използваш за проститутки, Джон! Той е шефът, Джон! Той ти каза, а ти не се подчини.
— О, всемогъщи Исусе — каза Боби, повишавайки тон. — Те са скапани робини. Ще правим каквото си искаме с тях.
Тя го сряза моментално:
— Кармине Антонели само изглежда като добър дядо, Боби. Той ще ти извади сърцето и ще го изяде на закуска, ако го ядосаш, и ти го знаеш това. Ще ни избие всичките. Ще го направи. А какво ще стане с детето ми? О, Господи! Аманда! И нея, Боби! Антонели не прави разлика! Ще я убият и нея!
Устата на Тоци беше пресъхнала. Това, което току-що чу, не беше за вярване, но хлапакът го каза повече от ясно. Мафията търгува с роби! Исусе Христе! Тоци реши да се промъкне през лехите и да изчезва оттам, преди да са го открили легнал в прахоляка. Ще се усъмнят, че ги подслушва, а хора като д’Урсо не са много силни в оправдаването поради липса на доказателства. Тоци пропълзя зад ъгъла на къщата, докато д’Урсо се опитваше да успокои истеричната си съпруга. Съдейки по това, което се чуваше, не постигаше голям ефект.