Тоци се намръщи:
— Слушай, знам, че го мислиш за абсолютна помия, но аз ги чух да говорят за това. Бях там, легнал по корем между храстите. Д’Урсо внася роби от Япония.
Гибънз отпи от кафето:
— Не вярвам, Тоци.
— Защо? Та аз срещах японски детегледачки из целия Милбърн, Роксан Ийстлейк — жената от агенцията за гувернантки, за която ти разправях, ми каза, че ги предлага съпругата на д’Урсо. Чух ги също да говорят за якудза — японската мафия.
Гибънз затвори очи и поклати глава. Пак старата песен. Първо беше дяволският култ, после каратист убиец, а сега якудза. Гибънз реши даже и да не коментира.
— И пак не вярвам в тая глупост за търговия с японски роби. Няма логика.
— Защо?
— Защото Япония е богата страна и там всичко е скъпо. Ако купуваш роби, ще искаш да ги вземеш евтино, нали? Ще ги купиш от някоя съвсем бедна страна от Третия свят, така ли е? Не от държава, в която една пържола струва осемдесет долара. Прав ли съм?
Тоци избърса устата си. Започваше да се отчайва. Всяка логика, която не пасва с неговото виждане за нещата, го довеждаше дотам.
— Само знам какво чух.
— Тогава защо не отидеш да кажеш на Айвърс?
Сега Тоци го гледаше кръвнишки. Гибънз се ухили като крокодил. Знаеше защо.
— Е, не можеш да кажеш, че човекът не те предупреди, Тоц. Щом си имал основание да вярваш, че в къщата на д’Урсо става нещо, защо не си поискал електронно подслушване? Ще бъде адски щастлив, като чуе, че си пропълзял зад храстите да подслушваш д’Урсо, без да запишеш нищо, което да използваме срещу него в съда. Кълна се в бога, Тоци, от ден на ден ставаш по-умен.
— Добре де, чудесно. След като установихме, че аз правя гафовете и, ти ми се накара, имаш ли нещо против да решим какви ще са действията ни по-нататък.
— Какво искаш да кажеш с това „ни“?
— По случая работим двамата, спомняш ли си?
— Да, за съжаление.
— Чудесно, радвам се да установя, че Алцхаймеровата болест още не те е натиснала прекалено зле.
Гибънз отпи от кафето, пренебрегвайки забележката.
— Какво си намислил, Шерлок? Нямам търпение да чуя.
— Искам да отидеш в птицекланицата на д’Урсо в Харисън и да я разгледаш. Казва се „Птици направо от фермата“ и би трябвало да е една от легалните му дейности, но ако се съди по това, което приказваха на терасата онзи ден, предполагам, че може би използува роби в нея.
— И защо не отидеш ти? Имаш нещо против пилетата ли?
— Шуреят му познава физиономията ми. Знае, че работя при градинаря.
— Кой е този шурей, по дяволите? Какво те тревожи при него.
— Казва се Боби Франчоне. Регистриран е в компютъра. Неотдавна е излязъл от затвора „Рауей“. Занимавал се с крадене на коли за някакъв магазин за скъпи резервни части в Бъргън Каупти. Само германски коли — мерцедеси, ауди, БМВ. Досието му казва, че е бил дребна риба, но усещам, че има големи амбиции. Изглеждат твърде гъсти с д’Урсо.
Гибънз подпря лицето си с длан и погледна накриво към Тоци.
— Защо трябва аз да ходя в Харисън? Защо не накараме някой от управлението в Нюарк да прегледа пиленцата?
— Знаеш защо. Защото ще трябва да отида при Айвърс, който ще поиска да разбере защо подозирам д’Урсо и как съм стигнал до тези подозрения и така нататък, и така нататък.
— А ти не желаеш да му кажеш, че си се правил на градинар с цел незаконно наблюдение.
Тоци кимна, докато отхапваше голям залък от сандвича. Ситно нарязаното зеле се поръси през пръстите му. Изглеждаше доволен. Гибънз се питаше дали на това му викат „свински рай“.
— Освен това — каза Тоци с пълна уста — в Нюарк работят като кийстоунските полицаи. Онези там се имат за недосегаемите. Много са тъпи.
— Никога не съм го чувал. — Истината е, че беше.
— Хайде, Гиб. Разчитах, че ще влезеш и излезеш, без да показваш легитимацията. Само се поогледай, виж там колко дръпнати очички можеш да преброиш. Ако откриеш някоя друга бройка, ще имаме върху какво да работим, с какво да отидем при Айвърс.
— И как ще му отговоря, когато попита какво, по дяволите, съм правил там в нарушение на закона?
— Не се притеснявай за това. Ще скалъпим нещо. Само отиди и разгледай пилчарника, моля те.
Гибънз потри нос с гърба на пръста си. Проклетият му Тоци. Не можеше да не мине най-напред през задната врата. Роби. От Япония. С якудза. Хептен е полудял. Защо да не е простичък обир на нелегални имигранти, съвсем като помията, която тече всеки ден по мексиканската граница? Някой е знаел, че двете хлапета са се промъкнали тайно в страната. Били са лесна плячка. Вероятно са им обрали колкото пари са имали и са ги убили. Съвсем просто. Единственото нестандартно нещо бе, че са дошли от Япония, а не Централна Америка и че случката е станала някъде около нюйоркското пристанище вместо в Тексас или Калифорния. Ето какво мислеше той за цялата история. Обаче Тоци не искаше да чуе за това. Било прекалено логично.