Гибънз започна да се изкачва по стъпалата, когато забеляза, че няколко момчета до друг бункер гледат вторачено към нещо в противоположния край на помещението. Той се обърна и видя друг азиатец, застинал в коридорчето при предния вход. Просто стоеше там и го гледаше. Този тип беше толкова широк, колкото и висок. Приличаше на бръмбар, застанал на задните си крака, облечен в крещящо спортно яке от черни и бели кожени парчета.
— Вие ли сте отговорникът тук? — викна му Гибънз.
Бръмбарът кимна и закрачи към него с безизразно лице.
— Искам да задам няколко въпроса — каза Гибънз. Той слезе от стълбите, за да се срещне с кимащия бръмбар. — Чуйте, аз…
Внезапно бръмбарът направи гигантски скок и полетя във въздуха с протегнат напред крак, насочен право в лицето на Гибънз. Той се опита да се отдръпне, но нямаше време. Ходилото го улучи в рамото. Той се просна по гръб, удари се силно и се плъзна на няколко стъпки по мокрите трици, поръсени върху плочките на пода. Падането му изкара въздуха, но успя да бръкне в якето си и да извади пистолета. Насочи го към големия бръмбар, който бе застанал над него и гледаше с презрение ескалибура.
Дъхът на Такаюки секна при появата на пистолета. Той замръзна на мястото си с ръце в студената мазна вода на бункера. Трябваше да каже нещо одеве. Трябваше да предупреди полицая за Маширо.
— Отстъпи назад, Тойо — извика полицаят, но Такаюки вече предусещаше какъв ще бъде следващият ход на Маширо. Стана толкова бързо, че всичко, което видя, бе как пистолетът се пързаля по пода и се удря в стената и как кракът на Маширо се прибира, след като бе ритнал ръката на човека.
Полицаят се опитваше да стане бързо на крака. Той се изправи на едното си коляно, но светкавичният юмрук на Маширо го повали обратно в седнало положение. Той се изтърколи на една страна и стисна гърдите си, потръпвайки и борейки се за въздух. Такаюки изведнъж се изплаши, че човекът е получил сърдечен пристъп. Усещаше болката, разнасяща се по тялото на нещастника. Знаеше от опит.
Маширо стоеше изправен в очакване. Полицаят се опита да фокусира размътения си поглед върху самурая, но после погледна към работното място на Такаюки. Такаюки се изплаши. Той гледаше право в него.
Лорейн… Обещах, че това няма да се случи… Казах, че няма да пострадам… мамка му… помогнете ми, момчета… не бива да пострадам… тя ще ме убие…
— Хей — той потръпна и изпъшка. — Какво ще кажете да ми помогнете, момчета?
Дишането беше болезнено.
— Не, а? Заради Лорейн? Уууф!
Кракът на Маширо улучи същото място в средата на гръдния кош. Сега мъжът се гърчеше в триците. Господи, искаше му се да спре това. Може би, ако всички наведнъж се втурнат върху самурая? Такаюки огледа пребледнелите изплашени лица на другарите му из помещението наоколо и разбра, че никога няма да го направят. Всички бяха виждали каква унищожителна сила имат уменията на Маширо. Страхуваха се, колкото и той.
Студена пот изби по лицето му. Този наивен човек сега се бе подпрял на ръце и колене, като се мъчеше да си поеме дъх с опряно на мръсния под чело. Стой долу, глупако. Преструвай се.
Маширо се бе надвесил над полицая широко разкрачен и преценяваше разстоянието между отворената си длан и врата на мъжа по същия начин, както майстор каратист се прицелва в купчинка подредени дъски. Такаюки дишаше учестено. Знаеше какво ще последва.
Оглеждайки се около себе си в желанието си да направи каквото може, Такаюки посегна към единственото налично оръжие — едно изкормено пиле, увиснало на конвейерната линия точно над лицето му. Сграбчи го за крака и го хвърли бързо. Пилето се понесе и удари превития гръб на Маширо точно когато дланта му достигаше целта си. Полицаят се строполи по корем на мръсния под. Той не помръдваше.
Маширо се извъртя светкавично, привеждайки се, за да посрещне нападателя, но всичко, което намери, беше жълтокожото пиле, въргалящо се в краката му. Той ги изгледа всичките един по един, търсейки признак на вина във всяко лице. Когато стигна до Такаюки, той се спря.
Такаюки почувства слабост. Помисли си, че краката му ще се сгънат под него, толкова силно трепереха. Маширо знаеше, че е той. Вече му беше написал черната точка заради това, че отиде при д’Урсо и поиска да знае какво е, станало с братовчед му. За един миг той премисли десетки невъзможни начини да отвърне на неизбежната атака на самурая, макар дълбоко в душата си да знаеше, че каквото и да направи, нищо не може да спре този луд човек. Такаюки стисна зъби и се приготви за смъртта.