— Днес се правим на смешни, нали?
Тя сви рамене:
— Не е проблем, Майк, наистина. Кабинетът ми е тих като гробница. Честно да си кажа, радвам се да изляза. Освен това трябва ти легло.
Той възприе това изречение по начина, който обикновено би му харесал. Но защо това се случваше сега, дявол да го вземе?
— Бих изчакал леглото лично, но възникна нещо, което не може да чака. Обадих се в магазина, откъдето го купих, и те отговориха, че ще бъде доставено по някое време между десет и шест. Жената каза, че не може да бъде по-конкретна. Съжалявам.
— Казах ти, не е проблем. Донесох си книга.
— Може да се върна късно. Не е наложително да стоиш.
— Чакай малко. Ти ми обеща вечеря за тази дребна услуга. Оставам на поста си, докато прибера възнаграждението.
— Чудесно.
— Няма значение и да закъснееш. Не се притеснявам. Довечера ще дават по телевизията конкурса „Мис Галактика“.
— Искаш да гледаш конкурса „Мис Галактика“?
— Обичам конкурсите за красота. Всички тези абсолютно отблъскващи момичета да се унижават по националната телевизия! Отразява се великолепно върху комплекса ми за превъзходство. По-добре е от „Гонг-шоу“. По-добре е и от конкурса на Уестминстърския кучешки клуб.
— Правилно. — Тя беше в такова добро настроение. Де да можеше да е като нея.
Усмивката изчезна. Изглеждаше загрижена:
— Сигурен ли си, че си добре?
Той я погледна и въздъхна. Дали не е по-добре да й каже? В края на краищата тя бе заинтересована. Не беше ли този начинът, по който си докарваше неприятности преди, пазейки всичко запечатано в бутилката, обмисляйки го отново и отново без резултат, докато накрая се превърне в негова версия за действителността? Може би ще е по-добре да чуе нечие мнение. Сигурно ще му олекне, ако й каже, просто да го смъкне от душата си. Впрочем тя ще е неутрален слушател. Абсолютно сигурно е, че Гибънз няма да бъде.
— Открих някои неща през последните дни. — Той седна на дивана. — Не много приятни. Това ме тормози.
Тя се намести до него, впила очи в неговите:
— Кажи ми.
— За японските гувернантки. Искаш ли да чуеш защо те изместват от бизнеса? Те са робини.
— Какво разбираш под робини?
— Робини. Както в „Далеч в страната на памука“. Трудно е да се повярва, но е истина. Срещнах цял куп от тях.
Тя прехапа долната си устна и сложи длан на коляното му. Господи, искаше му се да не бе го направила сега. Беше толкова хубава, а няма да е редно при този разговор и всичко останало.
— Искаш да кажеш, че ги принуждават да работят… и ги бият, ако не го правят?
Тоци кимна:
— Двама бяха убити заради опит за бягство. Двама, за които знам.
— Кога ФБР ще спаси тези хора?
Тоци погледна ръката й върху коляното си, после поклати глава.
— ФБР не знае нищо за това. Още не съм казвал на никого.
— Защо, за бога?
— Защото робът, с когото разговарях, каза, че тук има стотици като тях, може би хиляди. Естествено, можем да спасим тези, които намерих, но какво ще стане с другите? Как ще ги открием? Веднъж разбере ли се, че властите ги търсят, ще стане още по-трудно да се намерят.
— Но, Майк, трябва да кажеш на някого.
Слънчевата светлина трепкаше в косата й. Цветът беше неописуем — като червено злато. Изглеждаше толкова тъжна и угрижена. Искаше да я успокои, да я прегърне, да я докосне. Нямаше да е редно обаче. Ще си помисли, че е животно. Той ще се почувства като животно.
— Трябва да кажеш на някого, Майк — повтори тя.
— Казах на теб.
— Знаеш какво имам предвид.
— Днес следобед ще взема Гибънз от болницата. Искам да го обсъдя първо с него.
— Как е той?
— Добре. Докторът обаче го кара да си вземе един месец почивка. Лорейн иска да го убедя да остане в нейния апартамент, докато се оправи. Знам какво ще каже той за това.
— Има ли напредък в издирването на квадратния японец, който го е пребил?
— Преди малко се обадиха от управлението. Някой явно е пуснал муха за нашия човек.
— Я повтори!
— Пуснал е муха. Това означава, че сме получили анонимна информация за този тип. Неподписано писмо с голям избор от подробности за него. Може да ни занасят, може и да е истина. Още не знам. — Той погледна часовника си. — Казах им, че ще се отбия тази сутрин да го прегледам.
Той отново погледна часовника си. Ставаше късно.