— Виж сега, знаеш как стоят нещата при Айвърс. Ще изкара тежката артилерия, за да освободи онези момчета от пилчарника, само и само да види физиономията си по новините в шест часа. Случи ли се това, можем да забравим за откриването на останалите. Д’Урсо и приятелите му от якудза ще преместят момчетата толкова бързо, че ще изчезнат като дим. Никога няма да ги намерим.
— Още не вярвам на тази работа с якудза. Твърде много прилича на някоя от обичайните ти измишльотини. — Той се облегна плътно на стената. Вратът го болеше убийствено, обаче не можеше да понася проклетите обезболяващи. Тези боклуци те правят като пиян.
Тоци започна да се оглежда наоколо из стаята и подрусваше коляното си. Беше нервен. Обикновено правеше глупости, когато е нервен.
— Познаваш ли някой си Боб Чен? — попита Тоци. — Той е специален агент към управлението в Хонолулу.
— Струва ми се, че май съм чувал за него.
Гибънз твърдо беше решил да не позволи на Тоци да го подхлъзне в някой от откачените си планове. Този път не. Отсега нататък — както пише в закона.
— Обадих му се днес следобед. Той е неофициален експерт на Бюрото по проблемите с якудза. Каза ми, че са навсякъде из Хавай и Калифорния и са започнали да се установяват по източното крайбрежие.
— Насам има много конкуренция. Защо им трябва да се местят във вече задръстен пазар?
— Защо всички идват тук, Гиб? Заради парите. Лос Анжелос може да е на мода, но истинските пари са в Ню Йорк.
— И Токио не е от най-бедните. — Гибънз размени кръстосаните си крака, но май нищо не помагаше. Като че ли някой току-що му беше забил няколко петсантиметрови тапицерски кабара във врата и раменете.
— В Япония има прекалено много конкуренция. По отношение на числеността, мафията е като Мики Маус клуб в сравнение с якудза. Имат над дузина основни фамилии. Шестдесет хиляди външни членове, четиридесет и няколко хиляди сътрудници. Най-голямата им фамилия е по-голяма от всички фамилии на американската мафия, взети заедно. А Япония има население само на половината от нашето. За да оцелеят, тези типове трябва да завладяват територия.
Тоци беше цар на фактите и цифрите, когато иска нещо. Обаче този път няма да мине.
— Айвърс няма да повярва. Ще каже, че птицекланицата е изолиран случай. Якудза, робство — за него ще е прекалено. — Гибънз се опита да наклони главата си малко назад, за да облекчи болката. Това май помогна.
— Да, но като се замислиш, Гиб, робството е нещо естествено за онзи район. Якудза дълго време са били в робство. Това не е толкова необичайно на Изток, а Америка е девствен пазар за тази стока. Съвсем близко до ума е, че ще се опитат да го пренесат тук. Дори Айвърс може да разбере тази логика.
— Не разчитай на това. Даже ако аз мислех, че това е операция на якудза и мафията, думата ми не означава кой знае колко пред него. — Той извъртя очи към партньора си. — А твоята не струва и колкото едно лайно. Просто му кажи и ги остави да ометат птицекланицата. Вероятно някое от онези момчета ще може да ни помогне да открием другите роби.
— Не, те не знаят нищо. — Тоци изглеждаше разочарован от него. — Още не можем да кажем на Айвърс.
— Тогава кога? Кажи ми кога? — изкрещя той. Да го вземат мътните, това му причини болка. Май няма да е зле да глътне половин таблетка.
— Когато научим повече за бизнеса с робите, ето кога. Колко е голям, кой е този тип Нагаи, кой купува робите…
— А как ще разследваме всичко това, без Айвърс да се запита какво правим, по дяволите?
— Аз ще се заема с търчането. Ти само осъществявай контактите с Айвърс вместо мен.
Гибънз изскърца със зъби. Всемогъщи Исусе Христе! Тоци забиваше кабарите още по-навътре. Опита се да не трепне. Не искаше Тоци да разбере какви болки изпитва в действителност.
— По същия начин загази последния път, задник такъв. Мислеше, че си по-умен от цялото Бюро, и се покри. По същите причини ме ангажираше да ти помагам тогава. Помниш ли?
Тоци направи подкупващата си отбранителна физиономия:
— Нямам нужда от уроци по история, Гиб. Всичко, което искам, е да задържим информацията за известно време, докато можем да излезем с някакви конкретни доказателства, които Айвърс няма начин да пренебрегне. Нещо, което ще му докаже, че това е много голяма операция и е невъзможно да бъде приключена с акция от един изстрел.
Гибънз стисна клепачите си и завъртя съвсем леко глава. Страшно болеше.
— Добре, добре. Ще си потраем известно време, но ако до средата на следващата седмица не излезеш с нещо конкретно, отиваме при Айвърс. Съгласен? — Точно сега не му беше до спорове.