Той се излегна на новото легло и се загледа в тавана. Беше приятно и твърдо, но миришеше на ново. Направо му призляваше от тази нова миризма. Хвърли едно око на часовника си. Беше само шест и половина. Роксан си бе отишла в офиса след пристигането на леглото. Беше оставила бележка с покана да отиде в нейната квартира тази вечер, за да гледат конкурса „Мис Галактика“. Той се обади, че ще пропусне конкурса, но обеща да я вземе около единадесет и да я изведе някъде да хапнат сандвичи или нещо друго. Още не можеше да повярва, че обича да гледа конкурси за красота.
Той наблюдаваше сенките по стените и протегна краката си, докато чу глезените да изпукат. Още го боляха от седенето в сейдза. Някои можеха да седят така безкрайно. Нийл Чейни може. Онзи тип Маширо сигурно също може и без съмнение — на гол под. Сигурно така прави, когато се упражнява със сабята или други неща. Трябва да е голям катил. Гибънз никога не се дава на когото и да е, но този Маширо явно се е справил набързо с него. Тоци погледна към сгъстяващия се мрак от външната страна на прозореца и се запита какво ли ще трябва да стори, ако се наложи да мери сили с Маширо. Естествено, да застреля това копеле. Обаче Гибънз не е имал възможност да го гръмне. Маширо най-напред му е отнел пистолета. Как можеш да победиш този тип, ако трябва да се биеш сам с него без оръжие? Спомни си за бледото безжизнено лице на Гибънз, докато лежеше в полусъзнание в болницата и мониторът пукаше над леглото. Тогава Тоци го почувства — в дъното на стомаха си, като малък нагъл вирус, проникващ в организма му. Страх. Не беше свикнал с това чувство и не му харесваше, че го има. Пак погледна часовника си, после стана и се пресегна за маратонките на пода. Реши да се поразходи.
Той разпозна самотния чифт джапанки в края на тепиха още с влизането си в „дожо“-то. Там беше Нийл Чейни. Упражняваше се сам с дървения меч — бокен, — застанал на едно място, като се обръщаше във всички посоки и нанасяше посичащи удари с меча. Тоци се сети, че това наподобява друго упражнение от айкидо, което правеха — вдигаш ръцете си нагоре и после ги спускаш от едната страна, като упражнението се повтаряше с обръщане в осем посоки. Беше чувал японското му наименование, но не можеше да си го спомни.
Тоци не разбра дали Нийл забеляза, че стои до вратата, понеже не спря заниманието си. Вместо това той ускори ритъма, като броеше до осем все по-бързо и по-бързо, докато се превърна в една мъглявина от вертикални удари. Скоростта, с която го правеше, изглеждаше почти неестествена, но Тоци знаеше, че това се дължи на отпуснатата стойка. Поне така му бяха казали.
Когато най-после Нийл спря, Тоци отиде до тепиха, преди да е започнал отново.
— Здравей. Нали не те притеснявам?
Нийл поклати глава и само го погледна, като че очакваше да обясни защо е дошъл. Тоци бе забелязал, че Нийл говори само толкова, колкото се налага, и често оставяше дълги, неловки паузи точно като тази сега. Това му беше особеност. Може би тя бе част от това да бъдеш сенсей. Или просто си беше странен. Трудно е да се каже.
— Видях, че лампите светят — обясни Тоци. — До известна степен се надявах да те намеря тук.
Нийл кимна с някаква смешна полуусмивка на лицето.
— Ами… нали ти казах, че съм в силите по опазване на законността?
Нийл кимна.
— Така… — Тоци не знаеше как да се изрази. — Има едно лице, което разследвам. Той е доста агресивен и много опасен и аз… имам предчувствие, че рано или късно ще се сблъскам с него. Мислех си, а… че може би ще ми покажеш няколко хватки, които бих могъл да използвам срещу него. Никакви секрети, просто малко основно практическо айкидо.
Нийл затвори очи и поклати глава.
— Виж, разбирам, че това сигурно ти звучи доста обидно. Идвам аз — новакът — взел съм само два урока досега — и те карам да правим съкращения. Глупаво е, знам, но наистина се нуждая от помощта ти. — Ако видиш какво направи Маширо с Гибънз, ще разбереш.
Нийл поклати глава.
— Човече, не знаеш срещу какво съм се изправил. Този тип е… самурай, да си го кажем без увъртане. Той е каратист пети дан, черен пояс и професионално обучен сабльор. Вече нарани партньора ми и усещам в червата си, че е въпрос само на време, докато ме намери. Нужно ми е нещо в случай, че застана срещу него. — Хайде, не ме връщай, моля те.
Нийл кимна замислено:
— Колко бързо можеш да бягаш, Майк?