— Хайде, говоря сериозно.
— Аз също. Защото, ако не можеш да избягаш от него, нямаш шансове срещу обучен буши.
— Това какво е?
— „Боец“. Самурай.
— Няма ли нещо, което можеш да ми покажеш?
Лицето на Нийл се вкамени:
— Обиждаш ме, Майк. Обиждаш всички, които се занимават с бойно изкуство. Нужни са години всеотдайно обучение, за да излезеш срещу някой с такива способности, каквито казваш, че има този самурай. Аз съм втори дан, черен пояс. Учил съм айкидо осем години. Не съм сигурен, че аз ще се справя срещу този човек.
Тоци се почеса по извивката на носа. Мамка му! След още една неловка пауза той погледна Нийл в очите.
— Спречквал съм се с доста хора навремето — с пищови, юмруци, ножове, каквото ти хрумне. Налагало се е да се изправям срещу убийци, гангстери, наркотрафиканти, психопати, социопати. Обаче знаеш ли какво? Това е първият път, когато някой ми изкарва ангелите, преди още да съм го срещнал. Не искам моментално да стана черен пояс. Просто не искам да ме е страх, когато се срещна с този тип, защото изплаша ли се, свършено е с мен. Ето какво се надявах, че можеш да направиш за мен. Само ми покажи някои неща, които ще ми дадат вяра, че това може да бъде и равностоен двубой. Хайде, Нийл, умолявам те.
Нийл отпусна бокена на рамото си и се почеса по брадата:
— Айкидо те учи как да останеш спокоен, когато те нападнат. Показва ти как да поддържаш ки, как да насочиш агресивността на нападателя срещу него. Показва ти как да си създаваш ясна представа за всичко около теб и как да предвиждаш намеренията на противника. Мога да те науча на част от това. Обаче не тази нощ.
— Защото са нужни години — каза Тоци. Да, да, знам.
— Точно така. Имаш прекалено много вредни навици, които трябва да пречупиш, преди айкидо да заработи за теб. Правило номер едно: никога не се бий, когато си ядосан. На Запад хората се бият единствено в такива случаи. Трябва да се научиш как да бъдеш спокоен, да се концентрираш — не само при бой, а през цялото време. Само по начина ти на говорене мога да кажа, че ти си много агресивен и войнствен. Искаш да препарираш кучия син още преди да се е доближил до теб. Айкидо не е това. Трябва да чакаш търпеливо, да оставиш противника си да започне пръв, за да можеш да използуват този първи удар срещу него. Това изцяло противоречи на естествените ти инстинкти, нали?
Тоци стисна устни и кимна:
— Но нищо ли не можеш да ми покажеш? Съвсем нищо?
Нийл се взря в него за един безкраен момент:
— Докога можеш да останеш тази вечер?
Не може да бъде! Тоци се ухили:
— Докогато ти пожелаеш — спомни си за обещаното на Роксан, но това беше по-важно. Надяваше се, че тя ще разбере.
— Като начало мога да започна да ти показвам как да се отдръпваш, а това ще е само докосване до повърхността. — Нийл изглеждаше обзет от съмнения.
— Страхотно! Чудесно! Каквото и да е, ще е повече от това, което знам сега. — На Тоци не му харесваше съмнението в гласа на Нийл. Съзнателно се опитваше да не му обръща внимание, за да поддържа надеждите си. Трябва да докаже на Нийл, че наистина се интересува, че иска да се учи. — Не можеш ли да ми покажеш и онази хватка, при която хвърляш гонещия те с бокен нападател?
— Коя от всички?
— Не знам как се нарича. Онази, дето човекът те гони, опитвайки се да те прасне отзад по главата, а ти се обръщаш бързо срещу него. Отстъпваш встрани и докато мечът се спуска надолу, ти някак си хващаш ръцете му и го премяташ по гръб, като му взимаш и меча. Видях те да го правиш първата вечер, когато дойдох.
Нийл, изглежда, не беше сигурен. Той подаде бокена на Тоци.
— Покажи ми какво имаш предвид. — Той се обърна и побягна през тепихите.
Тоци бързо изрита обувките си и ги остави до джапанките, после веднага хукна след него, криволичейки по тепихите, докато го настигна на достатъчно за удар разстояние.
— Спомни ли си я?
— Давай — извика Нийл. — Удряй.
Тичайки, Тоци вдигна дървения меч над главата си, поколеба се за момент и после го засили надолу към главата на Нийл. Ненадейно Нийл спря рязко и се обърна към него. Следващото, което Тоци усети, бе, че е проснат по гръб и гледа нагоре към него. Очите му се разфокусираха за миг.
— Шомен-учи кокю-наге. Тази ли имаш предвид?
— Да… тази. — Ооу, бива си я.
Тоци с мъка се вдигна на крака, като дишаше тежко, но все още усмихнат:
— Е… ще започнем ли?
Нийл сви рамене и кимна отново с малката смешна усмивка.