— Кога ще го направят? Каза ли ви?
Нагаи сви рамене:
— Не е споменал. Мръсници. Всичко, което ми каза, е, че сега и Франчоне, и д’Урсо са в къщата и спят.
— Мога ли да отида веднага. Сутринта ще са мъртви в леглата си.
Нагаи пак поклати глава:
— Не може да направим това. Тогава ние ще сме лошите. Не бива да действаме като нинджа. Хамабучи никога няма да ни остави на мира за това.
Маширо се намръщи. Нагаи бе забравил. Самураят мразеше подлите страхливи нинджи и не му харесваше да го сравняват с тях.
— Но ние трябва да спасим Антонели — възрази Маширо. — Всичките ви мечти плават с платната на неговия пулс. Ако д’Урсо успее, вашите надежди ще потънат. Нека да ги убия, преди да са направили опита си.
Нагаи се дразнеше от изразителните метафори на Маширо.
Звучеше като Хамабучи.
— Не, не можем да ги убием вкъщи. Трябва да ги хванем в момента на действието.
Маширо отпусна сабята до себе си:
— Тогава какво желаете да направя?
Нагаи бръкна в джоба си за цигара. Запалката му примигна в сумрака и той дръпна бавно и дълбоко от дима.
— Бъди на доковете преди разсъмване. Стой встрани от погледите и се приготви за всичко. През това време ще опитам още нещо, което ще накара д’Урсо да се замисли, преди да предприеме големия си ход.
— Защо сте толкова любезен с него? Той не заслужава втора възможност.
Нагаи смукна от цигарата и пукна с устни. Димът се процеди нагоре, откривайки коварна усмивка:
— Може да ме послуша, ако има какво да губи. Нещо, към което кучият син е привързан.
Лека усмивка се появи и върху лицето на Маширо. Досещаше се какво е наумил Нагаи.
— Почини си — каза Нагаи. — Ако ни провърви, нищо няма да се случи. Все пак бъди там за по-сигурно. Може би онзи боклук ще направи някоя глупост и ще ти даде повод да го запознаеш със сабята си.
— Хай.
Усмивката на Маширо се разшири. Той се обърна и вдигна поглед към бронята на прадядо си, окачена на стената. Приличаше на носещ се в сянката дух.
— В дните, когато моят прародител Ямашита се е биел за своя господар Нагаи — изрече Маширо, — самураят е правел своя повелител могъщ, а могъщите военачалници са правели шогуна велик. Такава е била чудесната непобедима тъкан на най-великото общество за всички времена. — Широкият гръден кош на Маширо се надигна, когато пое въздух. — Аз държа на тази традиция. Вашето могъщество ще се лее като река, господарю. Няма да ви разочароващ.
Нагаи пусна цигарата на пода и завъртя подметката си отгоре й:
— Така е… сигурен съм, че мога да разчитам на теб. — Никога не знаеше какво да каже, когато Маширо захващаше тези приказки за традициите. — Значи ще се видим утре, Маширо.
Обърна се да си върви и тогава се сети за уотчмъна:
— Между другото оставих телевизора ти ей там, върху онази купчина кашони.
Маширо се поклони и Нагаи си тръгна. Стъпките му тракаха по бетонния под. Докато ходеше, погледна назад през рамото си и видя, че Маширо отива да прибере телевизора.
Взря се в увисналия над всичко Ямашита. Духът-пазител. Нагаи сви рамене и се насочи към вратата. Кой знае? Може и така да е.
Докато минаваше по тъмните дълги пътеки между натрупаните високо палети със сандъци и кашони, на Нагаи изведнъж му се стори, че е чул нещо — слаб глас, идващ отзад. Той спря и се заслуша, после погледна часовника си. Да, разбира се, кой друг би могъл да бъде? Маширо харесваше „Летърман“. „Пълно е с добри глупаци в това шоу“ — обичаше да казва той.
26.
Лорейн бързаше надолу по стръмния тротоар, острият вятър я буташе отзад и завихряше косата й в лицето, докато се озърташе за номерата по фасадите на магазините и търсеше 49. Навсякъде около нея имаше хора, тръгнали да свършат обичайните за съботното утро задължения в едно предградие — голямо движение около супермаркета и магазина за домашни потреби. Една тайфа момчета пробягаха покрай нея като зли духове и вкупом се заблъскаха и заръгаха с лакти, за да минат през вратата на малък магазин с разнообразни стоки по-надолу, на чиято витрина бяха окачени десетки пластмасови и гумени маски, каквито децата слагат в деня преди празника Вси светии. Тя спря да погледа. Повечето от героите, които изобразяваха, бяха нови за нея, но разпозна няколко — Дракула, Фред Флинтстоун, Скелетор, Смърфовете, Чарли Браун и Люси…