Матю Клайн
Лов на балами
На баща ми и на сина ми Джексън:
мисля, че най-после разбирам.
Бележка от автора
Събитията в този роман са измислени, с едно изключение.
На 27 април 1998 г. една специализирана в производството на месни консерви и рибено масло компания обяви, че ще промени името си на Zap.com и ще се преобразува в „интернет портал“ и „електронно търговско дружество“.
В резултат на тази новина цената на акциите й на Нюйоркската борса скочиха с 98 пункта.
Днес, осем години по-късно, компанията отново се занимава с производството на месни консерви и рибено масло.
На човека и през ум не бива да му минава, че е възможно да бъде измамен.
Дейвид У. Моурър,
„Голямото изиграване “
Първа част
1
Това е най-простото изиграване на света и то е по силите на всеки идиот, дори на седящия до мен.
Той е към двайсет и пет годишен, с пепитена оксфордска риза. Ръцете му са нежни и носи очила. Най-вероятно е някой учил в колеж интернетаджия. Може да е научил за номера от някоя книга или от интернет и е решил да го пробва. Да има нещо за разказване пред приятелите. И е сметнал „Блоуфиш“ за идеалното място, където да се пробва — приветлив бар без очевадни биячи, готови да изпотрошат пръстите му, и същевременно достатъчно далеч от дома му, така че да не му се налага отново да минава покрай входа му.
И ето че се почва. Седи на бара, през един стол от мен. Разговаря с типа от другата му страна — едър като биче здравеняк, едва напъхал се в тесния си костюм. Здравенякът има една-единствена плътна вежда на челото и грамаден пръстен с плочка на кутрето. Предполагам, че го използва като печат върху физиономиите на онези, които се опитват да се ебават с него. Може пък хлапето да няма чак толкова добри инстинкти.
Дот Ком Хлапето се обръща към Веждата.
— Знаеш ли, имам чувството, че днес съм късметлия. Искаш ли да поиграем на една игра?
Веждата държи уиски пред устата си. Ръката му е толкова грамадна, че чашата се губи между пръстите му и прилича по-скоро на напръстник. Сдъвква една бучка лед и поглежда хлапето. Премерва го с поглед за около секунда. После се съгласява:
— Добре.
— Казва се куп — обяснява Дот Ком. — И двамата залагаме някаква сума. Да кажем, по двайсетачка. — Измъква от джоба си двайсетачка и я оставя на бара. — После и двамата наддаваме за купа.
Веждата се замисля. Бърка в джоба на сакото си и вади захваната с щипка пачка. Тлъста пачка. Това е друг лош знак. Никой не мъкне толкова много пари в брой, освен ако не се занимава с определен род дейности. Дейности, при които на проверяването на сметките не се гледа с особено добро око. Вече си мисля, че трябва да се намеся и да спра хлапето, преди да е загазило. Но преди да успея да реагирам, здравенякът измъква двайсет долара от пачката, тупва ги на бара и казва:
— Вътре съм.
— Добре — казва хлапето. Изражението му е смесица от страх (ще се получи ли?) и вълнение — че наистина се опитва да извърти номер. Сигурно е премислял този момент от седмици, ако не и от месеци. Ама че страхотна история ще има за своите дот ком приятелчета. — Просто е. Всеки наддава върху купа. Който предложи най-високата сума, печели. Ясно ли е?
— Ясно — казва здравенякът. По физиономията му личи, че математиката никога не му е била от силните дисциплини. Но пък правилата са прости, а и хлапето не изглежда опасно…
— Добре тогава — казва Дот Ком Хлапето. — В купа има четирийсетачка. Предлагам да го купя за двайсет.
Веждата се замисля. В купа има четиридесет долара. Хлапето е готово да плати двайсетачка за него. Значи още има място за печалба. Здравенякът изплюва кубчето лед в чашата си и то издрънчава вътре като зарче.
— Така значи? — казва той. — Аз пък вдигам на двайсет и пет.
Тук хлапето би трябвало да спре. Да махне великодушно с ръка, да вземе двайсет и петте долара от Веждата, да му бутне купа и да се омете от бара колкото се може по-бързо с петдоларовата си печалба, преди синапсите на Веждата да са започнали да загряват. Но хлапето е алчно. Не за парите — сигурно ги има предостатъчно, може би милиони в акции на някоя компания, продаваща никому ненужни боклуци по интернет. Не, хлапето иска по-добра история. Вече си представя как се събира вечерта с приятели в някой бар в Сама и им разправя как е измамутил този бачкатор — точно тази дума ще използва, бачкатор — за тлъста сума, достатъчна да почерпи всички по едно; така че — хайде, тайфа, тази вечер аз черпя.