Тръгвам към бара и очакващата питието си Джес. Пред мен Ед Нейпиър се промъква през тълпата, без да обръща внимание на опитващите се да се доберат до нея доброжелатели. Той е излязла на лов хрътка и миризмата на Джес е неустоима. Накрая се озовава на крачка зад нея, протяга ръка и я потупва по рамото. Джес се обръща. Реакцията й е съвършена — пробягало за миг раздразнение, че някакъв тъпанар се опитва да я закача, следвано от мигновено разпознаване на натрапника и мила усмивка.
Намирам се достатъчно близо, за да чуя разговора им през шума и музиката.
— Забелязах, че отивате към бара — казва Ед Нейпиър. — Мога ли да ви предложа нещо?
— Вино, благодаря — отвръща Джес.
— Момент. — Нейпиър леко помръдва пръсти, за да привлече вниманието на бармана. — Две чаши шардоне.
— Веднага, господин Нейпиър.
Нейпиър взема чашите и тръгва да се измъква от тълпата. Кима учтиво на Джес да го последва.
Сега двамата са на десетина метра от мен.
— Мисля, че сме се виждали някъде — казва Нейпиър. Говори с характерния за богаташите висок буботещ глас, който казва — сега ще говоря, а ти ще ме слушаш, независимо дали искаш, или не.
— Едва ли — отвръща Джес.
Нейпиър протяга ръка.
— Ед Нейпиър.
Здрависват се.
— Джесика Смит.
— Приятно ми е да се запознаем. С какво се занимавате?
— С маркетинг.
— Аха — казва той, сякаш това обяснява всичко — защо е красива и защо е тук. — За коя фирма?
— „Пития“.
— „Пития“ ли? Не съм я чувал. Каква е дейността ви?
— Бих могла да ви кажа, но после ще се наложи да ви убия — измърква Джес.
— Ясно. Поне малка подсказка?
— Масивни паралелни изчисления.
— Звучи ми добре — казва той. — Интересувате ли се от финансиране?
— Нима предлагате?
Той свива рамене, сякаш става въпрос за ресторантска сметка.
— Разбира се. Защо не?
Джес се преструва, че ме забелязва едва сега.
— Говорим за вълка, а той в кошарата. Ето го там. Франклин! Ела. — Махва ми. — Ед, това е партньорът ми, Франклин Едисън.
Приближавам, стискам ръката на Ед.
— Приятно ми е.
— Господин Едисън — казва Нейпиър. — Партньорката ви не иска да ми каже с какво точно се занимавате, но звучи интригуващо.
Поглеждам я свирепо и казвам:
— Партньорката ми понякога прекалява с приказките.
Джес свежда поглед.
— Не, наистина нищо не ми е казала — уверява ме Нейпиър.
— Господин Нейпиър каза, че има интерес да инвестира в нас — с извинителен тон казва Джес. Думата инвестира е изпълнена с многозначителност.
— Нима? — отвръщам. Обръщам се към Джес. — Може ли да поговорим?
И преди да успее да ми отговори, я хващам малко грубо за ръката и я отвеждам на пет крачки настрани от Нейпиър. Той следи внимателно малката ни разправия.
— Не се ли разбрахме? — прошепвам й. — Никакви външни лица.
— Но той има пари.
— Не ни трябват — отвръщам. — Все още не.
С гримасата си тя се опитва да покаже, че не съм прав, но че няма смисъл да се опитва да ме разубеди. Поне не тук и сега. Повеждам я обратно към Нейпиър.
— Извинете — казвам. — Боя се, че е станало малко недоразумение. За момента не търсим финансиране отвън.
Нейпиър свива рамене.
— Няма проблем. Но ако промените решението си… — Вади визитна картичка и я подава на Джес. — Можете да се обадите по всяко време. Само кажете на секретарката ми коя сте. Ще ви свърже веднага с мен.
— Благодаря — отвръща Джес.
— А сега моля да ме извините. Май ме търсят.
Поглежда към музикантите в ъгъла. Те са спрели да свирят и русата певица държи микрофона протегнат към Нейпиър.
— Хайде, Ед, искаме реч! Реч! — чуват се възгласи от тълпата.
Нейпиър ни оставя, отива на подиума и взема микрофона от певицата. Почуква го два пъти. Туп-туп — чува се от тонколоните.
— Ало? — казва той в микрофона. Гласът му — топъл мелодичен баритон — отеква от усилвателя.
Усмихва се лъчезарно. Тълпата надава радостен възглас.
— Радвам се, че тази вечер всички сте тук. Разбрах, че веднага след като разпратих поканите за партито, някакъв загадъчен европейски конкурент е пуснал покани за своето парти, което би трябвало да се състои същата тази вечер. При това предлагали двайсет и пет процента повече алкохол от мен!
Всички се разсмиват.
Нейпиър прави пауза, оглежда тълпата.
— Е, май съм спечелил поне едно наддаване.
Нови овации. Барабанистът свири туш. Тълпата се разсмива.
— Обещах на жена си тази вечер да минем без никакви речи — казва Нейпиър. — Затова искам просто да се забавлявате. Тепърва ще чуете за фирмата ми, „Аргайл Партнърс“. След като вече покорихме Лас Вегас, дойдохме да покорим… простете, да инвестираме в Силициевата долина. Смятаме да вложим пари в големи компании. Компании, които ще променят света!