Още овации. Нейпиър вдига юмрук в знак на поздрав. Връща микрофона на блондинката. Групата засвирва „Когато светците тръгнат“. Не съм сигурен дали иронията от свързването на Нейпиър — хазартен магнат от Лac Вегас с връзки с подземния свят — със светостта се долавя от музикантите и от останалите присъстващи. Може пък да е очевидна, а безплатните питиета да помагат на всички да не я забележат. Нейпиър скача весело от платформата и моментално е заобиколен от почитатели. Ето какво могат да направят няколко милиарда долара — да те превърнат във филмова звезда.
— Как се представих? — пита ме Джес.
— Според мен лапна въдицата. Остава само да навием макарата.
Но тя продължава да ме гледа и моментално разбирам какво си мисли. „Нищо не става така лесно“. Ако нещата вървят лесно, това е предупреждение. Предупреждение да си плюеш на петите колкото се може по-скоро.
18
Офисът ни се намира в един индустриален парк край солниците в основата на Дъмбартън Бридж. Разположили сме се на площ 650 квадратни метра. Сигурно ще решите, че това е прекалено много за компания, състояща се от трима души. Но ако наистина мислите така, приятели, значи нямате мошеническия дух, който да може да промени света.
Нужни ни бяха седем дни, за да разполагаме с напълно функциониращ офис. Това е едно от чудесата на Силициевата долина — тук има стотици компании, чиято единствена работа е да оборудват други компании. Достатъчна ви е единствено банкова сметка. После се обаждате по телефона и казвате: „Моля, направете ми фирма“. И след няколко дни тя ще е оживяла като гигантска гъба, изникнала само за една дъждовна нощ от невидима дотогава спора.
И тъй: агентът по недвижими имоти ни открива място край Дъмбартън. Преди това офисът е бил заеман от занимаваща се с биотехнологии компания, която на свой ред се е преместила в по-големите офиси, обитавани дотогава от фирма, занимаваща се с търговия на обувки по интернет.
— А къде е отишъл търговецът на обувки? — питам агента, докато се носим по Крайбрежната магистрала, за да разгледаме офиса.
— Къде е отишъл ли? — повтаря той, сякаш съм му задал някаква неразгадаема гатанка. — Какво искате да кажете?
Това в общи линии обобщава разликата между Новата икономика и Старата икономика. В Старата икономика, чийто горд представител съм аз самият, всеки победител създава поне един губещ. Всеки нов обитател на офис изисква старият да напусне, да изчезне, да умре. При Новата икономика губещи няма. Нищо не е крайно. Можете да получите не само безплатен обяд, но и закуска и вечеря към него. Че и с капучино отгоре на всичко.
В деня след подписването на договора за наем и плащането на тримесечно капаро пристигат мебелите. Те включват: десет бюра и кабинки, десет стола „Аерон“ (по 1400 долара бройката), пет сиви метални кантонерки, нова джага (800 долара) и старата аркадна игра „Пакман“ (495 долара без доставката). Питър Рум ми е обяснил, че последните два артикула са задължителни, ако искаме да наемем читави програмисти.
След това идва ред на компютрите. Сроковете са съвсем кратки и нямаме време да провеждаме проучвания и да наемаме специалисти. Няма значение — достатъчно е само едно телефонно обаждане. Двамата с Питър Рум се свързваме с една агенция за временна работна ръка в Силициевата долина. Шефът й, Бо Рингуалд, твърди, че е агент на „най-умните хора на света“.
— Трябват ми петима ай-ти специалисти за изграждане на компютърната инфраструктура на новооткрита компания — казвам му.
— Петима ай-ти специалисти? — повтаря Бо Рингуалд. — Готово.
— Колко? — питам аз.
Бо Рингуалд се разсмива, сякаш не е чувал по-нелеп въпрос.
— Да не би да ви пука?
Свикнал е да има вземане-даване с предприемачи, фрашкани с пари от първите си инвестиции. Как е възможно цената да има някакво значение в свят, в който доходността не е нито очаквана, нито търсена?
— Всъщност не — влизам в крачка аз.
Петимата компютърджии цъфват в офиса на следващия ден в различни часове сутринта. За хора като тях фиксираният работен ден от девет до пет е по-скоро пожелание. Появиш ли се преди обедната почивка, значи си наистина амбициозен.